Владимир Иванов с изложба във Варна за 75-годишния си юбилей

Голямо име в българската графика, изключителен ерудит, знакова фигура в интелектуалния елит на Варна, проф. Иванов представя свои работи от 80-те години на ХХ век до днес. 

Откриването е на 12 май от 18:00 в Градската художествена галерия на Варна.

Една изложба, която е изразителен артистичен жест на голям артист не толкова с броя на работите, колкото с концептуалната им сила, връща в началата и ключовите моменти от творчеството на проф. Владимир Иванов – уважаван график и преподавател, художник, който изкуши редица млади артисти във Варна със скритите послания на съвременното визуално изкуство. 

Изложбата е по повод наближаващата 75-годишнина на художника и е само от произведения от колекцията на Цвета Георгиева. Организирана е с финансовата подкрепа на Община Варна. Експозицията ще открие изкуствоведът Румен Серафимов, уредник в ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна.

Ден преди откриването проф. Владимир Иванов сподели:

„Отдавна смятах да направя нещо с тази колекция на приятелката ми Цвета Георгиева, защото е хубаво да се види нещо, което показва връзката на двама души в най-добрия смисъл – в духовния смисъл на думата. В нея има графики – принтове, дълбок печат, литография, има поп-живопис – един обект – истинска вратичка, има и рисунка. Литографията навремето през 1996 г. я правих в графичната база в Бургас. Работите са 12, но едната е триптих, затова изображенията са 14. 

Най-старите са от началото на 80-те години, излагал съм ги в първите Биеналета на графиката във Варна, има една работа от 1984 г., която намери отзвук и сред колегията, и сред зрителите – „Тайни послания“. Тя беше отправна точка за работата ми в следващите години. След това има други графики, като едната от тях съм правил в Амстердам, един принт от 2012 г. – и една рисунка. Всичките работи в изложбата са в концептуален план, в един регистър, където се стремя да превалира идеята пред изпълнението, макар че в графиката това мъчно се постига. В един традиционен вид изкуство аз съм се опитал да внеса концептуални моменти. Което в 80-те години не беше много популярно в България. 

Последната работа е един принт, написал съм върху една кутия на улицата „Това изкуство ли е?“ Въпросът не е мой, той е на един от известните американски концептуалисти – Джоузеф Косут, който казва, че всяко произведение, което предизвиква този въпрос, всъщност може да бъде наречено съвременно. Всяко, което не предизвиква този въпрос, не е съвременно, а попада в конвенционалните работи, които са остарели за втората половина на ХХ век. До този принт стои една работа, към която всъщност е е отправен въпросът, защото тези неща, които пиша, могат да бъдат погледнати и като детска игра. 

Така е и с „Imagine“ – тя може да има доста пластове. Единият е прочутата песен на Джон Ленън, която през 70-те години беше химн на всички, които искаха да се освободят от статуквото, каквото и да означава това. А друг пласт е това, че аз съм написал тази дума върху стената на старата Окръжна болница във Варна. Тя е важна за мен, понеже съм роден на метри от нея. Навремето бул. „Цар Освободител“ е бил канал, отвъд него на север е нямало нищо и там строят Окръжна болница. И когато през 1918-та година след войните към Варна прииждат бежанци от Добруджа, Тракия и Македония, общината им дава земя под наем и там се образуват три квартала – Добруджански, Тракийски и Македонски. Аз съм роден в Македонския квартал, защото прабаба ми и още три жени с нея са дошли от Кукуш, бягали през София и дошли във Варна. Защо? – защото дъщеря на нейната сестра била във Варна с мъжа си, а мъжът й е бил небезизвестният Йосиф Хаджистоянов, който прави водния план на Варна, докарвайки водата от Девненските извори а участва и в построяването на Северните бани. Бил е хидроинжер и архитект, завършил в Германия, работил в стила на Виенския сецесион, има ред постройки в центъра на Варна – хотели, къщи на бул. „Княз Борис“ и ул. „Македония“, на ул. „Охрид“. За половин година е бил и кмет на Варна, а след това отива в София. Та неговата жена е първа братовчедка на баба ми. Той трябвало да помогне да се намери работа за три жени – прабаба ми пристигнала с двете си дъщери и със свекърва си. Архитектът им направил малка къща, а прабаба ми е прала чаршафи за тази болница, на стената на която аз написах „Imagine“. Оголени са на места старите стени, с този хубав бръшлян много добре се получава.“

За изкуството на Владимир Иванов пише доц. Лора Попова:

„Реакцията на Владимир Иванов спрямо преобръщането на стойностите в хипермодерните времена е специфична. Той извежда творчеството като фокус, през който се оценяват ежедневните действия на човека, както и като път към истината, Абсолюта, любовта. Според художника изкуството изтръгва от дребното и дребнавото, спасява от привидностите, затова е в състояние да преодолее противоречието между тленно и вечно. Модус на живеене, творенето побеждава стихията на времето и преходността на материята, следвайки невидимото. Без да е религия, носи спасителната мощ и енергия на вярата, за да отведе отвъд непосредствено даденото. Императив за промяна, то дарява върховен смисъл на човешкия живот. Изкуството надмогва уседналостта на профанното и на сетивата, изтръгва от света на рутинно-делничния ритъм, за да възвиси човека. Така, през призмата на естетизирания опит, художникът внушава, че битийното време и пространство са преобразими, обновлението на света е осъществимо по пътя на творческите актове.

Във философията на Владимир Иванов, в неговите естетически виждания творчеството е начин за преодоляване на линейното време. Духовен филтър, истинско духовно съществуване – то е Възкресение. Възкресение на духа. Подобно разбиране в определена степен противостои на хипермодерните нагласи, за които границите не са трансцендентни, времето и пространството са „чисто количество“, а творчеството е от прагматичен порядък – хипермодерният човек изобретява и естетизира всеки обект на познанието.“