Редакция "Нова Варна"
Свикнахме да се говори, че загубата на обоняние е един от симптомите на COVID-19. Но учени установиха, че е възможно замърсяването на въздуха също да причини загуба на обоняние.
Изследователи от университета „Джонс Хопкинс” в САЩ проучиха влиянието на дълготрайното въздействие на замърсяването на въздуха върху аносмията, за да разберат влиянието му върху загубата на усета за мирис и вкус. Резултатите от изследването бяха публикувани в изданието на Американската медицинска асоциация „JAMA Network Open”, предаде NOVA.
„Включихме представители на различни сфери в изследването, като повечето от тях живеят в градски райони, където нивата на замърсяване са най-високи”, каза ръководителят на проучването д-р Муругапан Раманатан, преподавател по отоларингология и хирургия на шия в медицинския факултет на „Джонс Хопкинс”. „Искахме да изследваме как излагането частици, по-малки от 2,5 микрометра, може да доведе до загуба на обоняние”.
В зависимост от местоположението частиците, известни като PM2.5, може да са с различно съдържание – прах, дим, органични вещества, метали. Замърсяването с тях се свърза със сърдечно-съдови заболявания, рак на бял дроб, намаляване на когнитивните способности, хронична обструктивна белодробна болест, астма, преждевременна смърт.
Изследването е обхванало 2 690 души над 18 г., изследвани от отоларинголози между януари 2013 г. и декември 2016. От тях 538 души са диагностицирани с аносмия, като средната възраст на тези пациенти е 54 г. и 63 на сто от тях са мъже.
Данните от изследванията им заедно с информация за замърсяването на въздуха от американската агенция за качество на въздуха са анализирани в компютърен модел, създаден от докторант в университета.
Учените са установили, че дългосрочното излагане на PM2.5 увеличава 1,6-1,7 пъти риска от загуба на обоняние. Според тях причина за това е обонятелният нерв се намира точно пътя на вдишаните PM2.5 частици.
„Въз основа на този резултат смятаме, че дългосрочното излагане на високи нива на PM2.5 е рисков фактор за загуба на обонянието, като особено уязвими са възрастните хора”, каза д-р Раманатан.
