Георги Костов
Историята показва, че големите промени идват след грандиозни повали.
Започналата прeдизборна кампания затвърждава един вреден за демокрацията феномен на отрицателна публичност от предстaвителите на политическия елит и в частност – ИТН и техния лидер.
В желанието си да се консолидира все по-голям протестен вот, публичните послания на ИТН избягват самоопределянето на партията и нейните лица в реални дебати.
Това създава вътрешна негласност на партийните организации и външна цензура за медиите. Определят се само конкретни информационни канали, които да допускат желаната информация. По този начин се губи обективност върху политическото развитие на един определящ фактор за развитието на българската политика – ИТН. Още по-неприятно е, че тази среда разделя медиите на „Нашите, добрите“ и всички останали – лошите.
Интересът на хората към новите личности, които се издигат, се подменя от поредния автократ в държавата. Започва да се губи плурализма и обективността на първичните протестни послания на народа.
В крайна сметка в политиката винаги се прави избор и той е неизбежен. Има големи очаквания за личностите, скрити зад фасадата на партията. Въпреки това ИТН все още има да развива вътрешни процеси, които да консолидират ядрото ѝ. Доколко то ще е способно да реализира политики – ще определи бъдещето на партията и посоката на държавата.
Българският народ е умен и търпелив, но надали ще търпи още едни поредни избори, а неизбежният политически компромис ще доведе до очаквано разочарование, което се отлага от лидера. Има или няма реална политическа цензура – огледайте се, вижте има ли лидери с публични позиции или пълнеж по листите, на които не се дава да говори.
