Задават се големи промени и ограничения в строителството в България

Промените в законодателството отдавна са належащи, но някой от тях вече набират скорост.
До 5 етажа да бъде ограничено изграждането на нови жилищни сгради в малките градове и някои от кварталите в столицата и областните центрове на страната, пише „Монитор“.

Това е едно от исканията на Камарата на архитектите в България (КАБ), внесени в МРРБ за промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), съобщават от браншовата организация. Инициативата е във връзка с промените в ЗУТ, приети от парламента в началото на годината и върнати за преразглеждане от президента Румен Радев.

Според бранша последните промени затрудняват инвестиционния процес и нарушават основни принципи на отношенията в устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството.

От Камарата на архитектите в България предлагат преразглеждане на промените в ЗУТ с цел облекчаване на инвестиционния процес и създаване на условия за постигане на качествена архитектурна среда.

По-конкретно браншовата организация на архитектите предлага височината да се определя не в метри, а в етажи.

По този начин ще се приложи методиката, използвана в Германия, и няма да има възможност „да се играе“ с „кота корниз“, измервана в метри, като над нея се слагат още етажи.

Според бранша по този начин много по-лесно ще може да се контролира дали проектът се изпълнява според дадените разрешения. Архитект от КАБ поясни още, че е редно понятията „кота корниз“ и „кота било“ да бъдат премахнати като понятия в строително-инвестиционния процес.

Според архитектите досегашната система на работа и контрол е довела до презастрояване и загрозяване на много квартали, особено в големите градове на страната.

По думите на архитекти от камарата това създава добра градска среда, защото сградите са на височина колкото дърветата. Така се намаляват и рисковете от пренаселване на улиците с много автомобили. Освен това се избягва и спекулация със цената на терените за застрояване
защото тя сега се свързва с възможностите за разгърнатата застроена площ, която може да се реализира върху имота.

В Европа има много добри примери от жилищни комплекси с блокове не по-високи от 5 етажа, като най-често това се среща в Дания. Подобна схема е много подходяща и за София.

От бранша смятат още, че скоро пандемията ще доведе от отшумяване на модата на небостъргачите. В бъдеще подобни масови струпвания на хора за обитаване на жилища или работа ще станат отживелица и ще бъдат ограничавани. Бившият председател на КАБ арх. Борис Игнатов обясни за „Монитор“, че особено за нашата столица, около която има планини, високите сгради са лоша идея, защото запречват гледката към планината.

Друго важно и належащо предложение от работещите е електронизацията на одобряване на проектите, която до голяма степен
ще намали рисковете от корупция.

„В съседна Северна Македония още от 2015 г. е въведен подобен режим и там вече няма главни архитекти. Румъния е на крачка от подобна инициатива. Така нещата стават ясни и предсказуеми, което е основно условие за успешно привличане на чужди инвестиции в строителството“, обяснява арх. Игнатов.