Международен екип учени ще изследва във Варна приложението на стволовите клетки

Във Варна тече сформирането на международен екип учени, които ще работят по проблемите и приложението на стволовите клетки в борбата с най-тежките заболявания – нервнодегенеративни, онкологични и автоимунни.

Това каза за проф. Антон Тончев, директор на Научно-изследователския институт на Медицинския университет в морския град, съобщава БТА.

Начело на учените ще бъде д-р Манлио Винчигуера, ръководител от Европейското научно пространство и експерт по епигенетика.
Епигенетиката е дял на генетиката, която се занимава с това по какъв начин гените стават скрити или открити в клетките, за да могат да продуцират секвенцията на протеините, обясни Тончев. По думите му, ако една секвенция на гена е погрешна, протеинът не е функционален и възникват или туморни заболявания, или генетични вродени разстройства. Епигенетиката всъщност изучава по какъв начин се регулира затварянето или отварянето на ДНК, допълни Тончев. Според него, това се модулира от външни фактори, които се захващат за ДНК и могат, образно казано, да я навият на топка или да я разплетат на линия. Когато е разплетена, е открита и води до производството на протеини. Когато е заплетена обаче, тези гени остават скрити.
Стволовите клетки са от изключително значение, защото могат да бъдат подлагани на препрограмиране, допълни Тончев. По този начин една стволова клетка може да бъде накарана да се превърне в друг вид зрял клетъчен тип. По принцип наличието на стволови клетки в организма не върши работа само по себе си, защото тяхната роля е да генерират зрели клетки, които да работят, допълни Тончев. И за повече яснота посочи, че те са като деца – трябва да се развият, да бъдат обучени и едва тогава влизат в обществото и играят някаква роля. В същото време обаче, стволовите клетки са от изключително значение и много важни като брой – да се делят и да произвеждат.
Стволовите клетки вече имат своето приложение, но докато при злокачествените заболявания на кръвта това е едва ли не ежедневие, в много други области, включително за мозъка, нещата са на експериментален стадий. Екипът учени във Варна ще работи както в областта на регенеративната медицина, т.е. възстановяване на увредени органи, така и с т.нар. ракови стволови клетки. Това са клетките, на които се дължи рецидивът при злокачествените заболявания, обясни Тончев. Той припомни, че има много случаи, в които онкоболният се обявява за здрав, но впоследствие туморът се връща. Този рецидив се дължи на останали стволови ракови клетки, които обаче са в състояние да възстановят целия тумор наново, посочи Тончев. Той уточни, че откриването на тези клетки още при първата диагноза е от изключително значение. За това обаче са нужни най-вече молекулярни изследвания, за да не се допусне рецидив.
В мозъка също има стволови клетки, които са в състояние да се делят и да произвеждат нервни или други клетки, допълни Тончев. Според него, желанието на учените е при заболявания като инсулт или нервнодегенеративни като Алцхаймер и Паркинсон, да „засилят“ тези клетки, които са вътре в органа или да трансплантират нови. Другата област, в която ще се работи активно са тумори, за които е известно, че се образуват точно от стволовите клетки в мозъка. Те започват да се делят неконтролируемо и това са едни от най-злокачествените случаи, посочи Тончев. И обясни, че целта е чрез препрограмирани стволови клетки да се регенерират „мъртвите“ зони в мозъка, образувани от заболяването или инсулта. За съжаление, макар че учените по света активно работят в тази област, все още няма утвърден протокол за хора и изследванията се правят при животни. Целта е да накараме стволовите клетки да се диференцират, да станат високоспециализирани нервни клетки, защото имат потенциала да станат такива, допълни Тончев.
През следващата година във Варна ще започне да работи и лаборатория по транслационна биология на стволовите клетки, каза още ученият. Апаратурата ще бъде осигурена със средства по проекта. Вече се окомплектова биопринтер. Според Тончев, той ще дава възможност да се принтират клетки и да се нареждат триизмерно в произволна форма. Идеята е да бъдат създавани биологични скелета, по които да се поселят клетките и да придобият триизмерни връзки, както са взаимоотношенията в живия организъм. Крайната цел е да можем да генерираме миниоргани, на базата на стволови клетки, обясни ученият. И допълни, че чрез тези органоиди може да се моделират различни ситуации и да се изследват по-добре.
На въпроса кога тези научни достижения ще стигнат практически до пациентите, Тончев посочи, че по света сравнително напреднали са изследванията за регенерация на сърце и черен дроб. Има и много изследвания за регенерация на ретината на окото. За централната нервна система обаче, всичко е чисто експериментално, допълни Тончев. По думите му, в тази област има постижения при животни, но не и при хората.
Науката напредва, при онкологичните заболявания вече има молекулни лекарства, които, докато бях студент, бяха известни само като възможни механизми, посочи Тончев. Той допълни, че точно затова днес се акцентира толкова върху възможностите за промяна на стволовите клетки. Да, днес само експериментираме, но след 10 години кой знае какво ще бъде и как ще лекуваме дори най-тежките заболявания, обобщи ученият.