Филип Станев представи приоритетите на ИТН в НС

Кадър: БНТ

Заместник-председателят на ИТН обяви приоритетите на ИТН в Народното събрание

Той поиска подкрепа за проектокабинета въз основа на постигнатото в отделните сфери съгласие с партиите, с които преговарят.

Филип Станев отчете, че пълно съгласие между „Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и БСП има в секторите „Правосъдие“, „Икономика“, „Здравеопазване“, „Социална политика“, „Образование“ и „Земеделие“.

От парламентарната трибуна зам.-председателят на ИТН Филип Станев изброи политиките в отделните сфери, по които формациите са постигнали съгласие.

В сектор „Правосъдие“:

■ Премахване на Специализираните съдилища и прокуратури;

■ Въвеждане на работещ механизъм за предсрочното прекратяване на правомощията на Главния прокурор;

■ Реална съдебна реформа, чрез структурни промени във Висшия съдебен съвет;

■ Реформа в Прокуратурата, която да гарантира контрол върху всичките й актове, засягащи пряко интересите на гражданите;

■ Реално електронно правосъдие с цел постигане на бърз и справедлив процес.

В сектор „Икономика“:

■ Промяна на Търговския закон с цел правното обезпечаване на различните етапи във финансирането на стартиращите компании. Данъчни стимули за стартиращи малки и средни предприятия, създаващи над определен брой работни места и отговарящи на определени условия;

■ Премахване на бариерите за правене на бизнес и постигане на интегрирана и съвместима дигитална среда за обслужване на граждани и фирми през една точка. Изграждане на икономика на данните и отворените финанси. Постигане на регионална децентрализация;

■ Създаване на регионални икономически зони и намаляване фрагментацията на пазарите чрез насърчаване на конкурентноспособността;

■ Подкрепа на предприемачеството и изграждане на експортно ориентирана икономика;

■ Детайлно картографиране на местните ресурси, демографски и географски нужди

■ Стратегия за хармонично развитие и мобилна свързаност на регионите с догонващо развитие;

■ Постигане на фискална еквивалентност:

■ Привличане на висококвалифицирани кадри от чужбина в съответствие с нуждитена българската икономика и улесняване на процедурата на сини карти;

■ Използване на зелени технологии за постигане на кръгова икономика.

В сектор „Здравеопазване“:

■ Реформа на модела на здравеопазване чрез приемане на нови „Закон за лечебните заведения“ и „Закон за здравното осигуряване“. Създаване на електронно здравеопазване;

■ Премахване на модела „клинични пътеки“ и замяната им с диагностично свързани групи;

В сектор „Здравеопазване“:

■ Премахване на модела „клинични пътеки“ и замяната им с диагностично свързани групи;

■ Създаване на ефективно работеща доболнична (амбулаторна) помощ и общодържавна система за профилактика на социалнозначимите за България заболявалия;

■ Спешни мерки за промяна в правилата за работа на Националната здравноосигурителна каса;

■ Създаване на ефективна национална система за осигуряване на спешна помощ с включено авиационно звено;

■ Спешни мерки за подготовка не лечебните заведения за преодоляване на четвърта COVID вълна.

В сектор „Финанси“:

■ Стремеж към намаляване на бюджетния дефицит в рамките на мандата като към края му бюджетът да бъде балансиран;

■ План за капиталова подкрепа на малки и средни предприятия;

■ Въвеждане на програмно бюджетиране, базирано на анализ „Разходи – ползи“ и осигуряване на по-добра прозрачност, отчетност и проследимост на публичните средства;

■ Данъчни стимули за инвестиции в производството – освобождаване от корпоративен данък при реинвестиране на печалбата на предприятията в производствени активи и възможност за ускорена амортизация;

■ Увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС – 165 000 лева;

■ Въвеждане на обратно начисляване на ДДС за секторите „Плодове и Зеленчуци“ и „Биопроизводство“ за осигуряване на конкурентно предимство на българските производители;

В сектор „Социална политика“:

■ Въвеждане на необлагаем минимум за всички трудещи се и данъчни облекчения за деца;

■ Подпомагане на млади семейства (до трето дете) на работещи и осигурени родители, както и студенти-родители;

■ Преизчисляване на пенсиите и гарантиране на минимален стандарт на живот и социална подкрепа към възрастните граждани;

■ Ефективно и прозрачно управление на капиталовия пенсионен фонд, с цел повишена доходност и поетапно увеличение на процента осигуровки към втори стълб;

■ Социална подкрепа към хората с увреждания на база на техните потребности.

В сектор „Образование“:

■ Запазване и доразвиване на институционалния експертен проектен потенциал в институциите; които администрират и създават наука;

■ Ефективна интеграция на малцинствените общности в образователния процес;

■ Учредяване на специални стипендии за студенти от малцинствата:

■ Постигната договореност за въвеждане на мандатност при директорите на училища;

■ Строеж на детски градини, където е необходимо;

■ Прецизиране на текстове в Закона за висшето образование с с оглед намаляване на броя на висшите учебни заведения у нас;

■ Увеличаване на академичния обмен на учащи между страните от ЕС и Република България;

■ Обособяване на научни клъстери от образователни институции, които работят с общ академичен обмен.

В сектор „Земеделие“:

■ Създаване на условия за развитие на семейно земеделие с цел формиране и запазване на средна класа земеделски производители;

■ Реформиране на поземлените отношения с цел забавяне на концентрацията на производствен ресурс;

■ Осигуряване на възможност на браншовите организации да участват в процеса на вземане на решения относно политиките в сектор „Земеделие“;

■ Подобряване на състоянието на ветеринарно-медицинското обслужване и промяна в модела на взаимоотношенията „ветеринарен лекар – животновъд“;

■ Преструктуриране на държавните горски предприятия и насърчаване на частната инициатива в българската гора с цел дългосрочно използване на нейните ресурси. Стимулиране на биоразнообразието.

По публикацията работи: Ралица Димитрова