Учените са използвали нов метод за изотопно изследване, като са стигнали до извода, че по-рано в скалите на Марс е имало много по-летливи елементи, включително вода. След това обаче планетата ги е загубила
Изчислявайки, авторите са стигнали до извода, че скоростта на загуба на летливи вещества директно зависи от размера на планетата. Поради тази причина Марс, която е значително по-малка планета от Земята, не може да задържа вода дълго време, пишат от Риа Новисти.
Следователно няма възможност за развитие на сложни форми на живот. Резултатите са публикувани в списанието „Proceedings of the National Academy of Sciences“.
Изследванията от дистанционно наблюдение и анализ на марсиански метеорити, датиращи от 80-те години на миналия век, показват, че Марс някога е бил толкова богат на вода, колкото Земята. Космическият кораб на НАСА, който обикаля в орбита, а след това и роувърите „Curiosity“ и „Perseverance“ са заснели впечатляващи образи на марсиански пейзажи с големи езерни басейни, сухи речни долини и канали.
Оттогава са предложени много възможности за обяснение защо водата е изчезнала от повърхността на Марс. Учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, заедно с колеги от Великобритания и Швейцария, смятат, че са открили фундаментална причина затова. Според тях Марс е твърде малък, за да побере голямо количество вода.
За да се оцени наличието, съдържанието и разпределението на летливи елементи в различни планетни тела, авторите са използвали стабилни изотопи на калий – елемент, който в геохимичните цикли корелира с летливи съединения, включително вода, включително в двадесет марсиански метеорита (Това са единствените скални проби от Червената планета, достъпни за изучаване днес. Преди това авторите вече са тествали този метод върху скални проби от Луната и астероиди.)
Резултатите показват, че по време на образуването си Марс губи повече калий и други летливи вещества от Земята, но по-малко от Луната или астероида Веста. Изследователите са открили ясна връзка между размера на тялото и изотопния състав на калия.
„Причината за много по -ниското съдържание на летливи вещества и техните съединения на диференцирани планети, отколкото в примитивни недиференцирани метеорити, е отдавнашен въпрос“, казва друга участничка в изследването Катарина Лодърс, професор от Университета на Вашингтон. Ново откритие с важни количествени показатели, които определят кога и как диференцираните планети са получили и загубили летливите си вещества. „
Учените смятат, че техните открития са от съществено значение за търсенето на живот на планети, различни от Марс.
Превод и редакция: „Нова Варна“, Ралица Димитрова