Михаил Рафаилов е 9-годишен катерач от Варна с големи мечти и амбиции. Преди дни той опита да изкачи 380-метровата централна стена край Враца. Метеорологичните условия доведоха до неуспех, но това съвсем не е краят на опитите.
Медия „Нова Варна“ се свърза с бащата на Михаил, Росен Рафаилов, който разказа за приключението и адреналина по време на изкачването на скалата. Двамата са част от клуба „Varnaclimbing“, които не са професионални катерачи, но всички членове са обединени от едно общо хоби – катеренето.
Идеята за изкачването на 380-метровата скала се е зародила на шега. Докато изкачвали друг 180-метров масив в близост до скалата, Мишо попитал кое е по-интересно за изкачване, а баща му му показал най-емблематичия скален масив в България – централната стена. Михаил проявил интерес.
„Обмисляхме го и с течение на времето и състезанията, придобихме увереност. Организирахме есенен лагер във Враца. Тук се запознахме с една много интересна личност – Краси Георгиев. Той представяше своята книга на „Алея на книгата“ във Варна. По негова идея обвързахме катеренето с благотворителна цел – да заплатим 1000 тренировки по катерене. Във Варна този спорт е доста сериозно развит. Вече почти сме набрали сумата за тези тренировки. Всичи деца до 15-годишна възраст ще могат да се включат безплатно в тренировките по катерене на стената на „Varnaclimbing“, разказа Росен Рафаилов.
„Прогнозата за времето във Враца беше много лоша, но нямаше как да отменим пътуването. В сряда имаше прозорец от хубаво време, небето се изчисти, времето беше прекрасно на сутринта. Видяхме, че скалите изсъхваха и придвижихме цялата екипировка. Направихме си малко снимки и видеа. Тръгнахме по маршрута и видяхме, че ключови пасажи от него са морки. С нас беше и Живко Петров, който е един от най-опитните катерачи във Варна. Нямахме проблеми от към опита, тъй като с него сме качвали скалата и заедно и поотделно“, допълни Росен.
По думите му, след като времето е напреднало, катерачите забелязали, че скалите са много мокри и започнали да обмислят варианта да слязат. „Събрахме се на площадката под 4-то въже и видяхме, че е критично мокро, нямаше време на рискове. Мишо прие доста емоционало това, че трябва да се откажем“, сподели още баща му.
Катерачите планират със сигурност отново да опитат да изкачат централната стена във Враца, което е възможно да стане през идните седмици при хубаво време или през пролетта.
Любовта на Росен към катеренето се е зародила още пред 2004 г., когато той случайно попаднал в залата за катерене. Мотивирал го фактът, че този спорт е труден, но с времето за него се е превърнал в начин на живот. Сега той се занимава ежедневно с катерене.
Тази любов 9-годишният Мишо е наследил именно от родителите си. Още когато е бил бебе, родители му са го завели на скалите. Той винаги е бил плътно с тях на състезания по катерене.
„В началото Мишо не прояви особен интерес към катеренето. Като при всяко дете по-интересни му бяха игрите. По-миналата година ходихме на състезание, където той не беше много подготвен, но завърши 4-ти и това го мотивира“, казва Росен.
Към момента във всяко състезание, в което участва, Мишо винаги печели медали и е в челната тройка.