Мариела Анастасова
Вече втори месец, 27-годишният Сейхан Ибиш работи като доставчик на храна в София. Въпреки, че като дете е загубил крайниците си, а сега се придвижва в инвалидна количка, мъжът много умело успява да се справи с работата и винаги доставя храната навреме.
27-годишният мъж работи като доставчик на храна в столицата от два месеца. Започва работа към 11-12 ч. и приключва в 23 ч.
Сейхан още помни усещането да докосваш земята с пръстите на краката си. В следствие на заболяване губи крайниците си постепенно – докато живее в домове за деца, лишени от родителски грижи, в Луковит и Троян.
Роден е в Добрич, но не познава родителите си. Идва в София, за да си намери работа. Това е първата му самостоятелна.
„На повечето интервюта, като видят в какво състояние съм, директно ми отказват – ти не ставаш за тази работа, ако не ми откажат директно, увъртат“, разказва Сейхан пред bTV.
Намира свободната позиция от сайт с обяви и отива на интервю.
„Слязох от колата, качих се на количката и той не ме очакваше, че ще съм в такова положение и гледаше малко стъписано, че човек с инвалидна количка отива при него с идеята да разнася храна“, спомня си младият мъж.
Александър Николов признава, че е онемял от изненада, когато видял какъв човек кандидатства за работата.
„Клекнах до него. Беше ми неудобно да стоя прав, а той каза: „Спокойно, ще се справя с работата“, аз въобще не се усъмних, защото той го каза с такава увереност, такова желание и такъв хъс, че на момента повярвах в него и му казах: „Добре, само ми кажи с моя автомобил или с твоя“, каза Александър.
Сейхан Ибиш има шанс за протези някой ден. За да се случи това, първо трябва да излекува силното изкривяване на гръбначния стълб. В момента за това му помага най-много терапията във вода. За да посещава терапия, той има нужда от средства а заплатата на доставчик не е достатъчна.
Безспорно той обича предизвикателствата. Въпреки че шофьорските курсове не са били леки, днес той участва и в автомобилни състезания за хора с увреждания.
Сейхан има и диплома от Националната гимназия по приложни изкуства в Троян. Обича баскетбола. Има много приятели. От една година е и щастливо влюбен.
Но голямата страст на Сейхан са компютрите. От няколко години е усъвършенствал уменията си по хардуер и софтуер. Сега е решил да се запише на обучени по програмиране. Мечтата му е някой да му даде шанс да докаже уменията си и да започне втора работа – като компютър специалист.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
