Археолози проучват крепост край Русе, била средновековен български град

Крепостта е разположена на естествено защитен скален нос, при сливането на реките Баниски и Черни лом. Тя представлява един от най-значимите и представителни паметници на фортификацията по долината на река Русенски лом.

Под ръководството на Деян Драгоев от РИМ – Русе и Добрина Харбалиева от ИМ – Средец, екип от археолози, студенти и доброволци в продължение на три седмици, проучи южната кула на най-вътрешната от трите крепостни стени, преграждащи скалния нос в м. Кръстовица.

Изяснена е хронологията в изграждането и функционирането на укрепителната система на късноантичния обект. Крепостта възниква като военно укрепление през втората половина на V в. Към това време археолозите отнасят изграждането на видимите и днес на терена две успоредни крепостни стени, построени от големи каменни блокове, някои от които с размери надвишаващи 2 м дължина.

През VI в. крепостта се трансформира в цивилно селище. Множеството откривани находки – керамични лампи и съдове, предмети от кост и рог, прешлени за вретено и тежести за рибарски мрежи, спомагат да се разкрие всекидневния живот на населението. Благодарение на мощната укрепителна система – дебела 4 м. крепостна стена и наличието на спомагателна стена (протейхизма), селището успява да преживее големите аваро-славянски нашествия от края на VI в.

През Средновековието укрепената територия е разширена, а в източна посока е изградена трета крепостна стена, запазена под формата на землен насип с височина над 4 м. К. Шкорпил предполага, че в развалините на Широковското кале трябва да се търси споменатия през XII в. от арабския географ и учен ал-Идриси град Агранзинос.

Изказани са предположения, че крепостта при Широково е средновековния български град Кръстовец.