Ще празнува ли българинът Хелоуин утре

Мненията относно отбелязването на Хелоуин са разнообразни. От пълно отрицание, до положително приемане на събитието.

Деца, облечени като вампири, вещици и други зли или добри герои може да бъдат забелязани тази неделя да събират лакомства по домовете. Не, това не е филм на ужасите, това е Хелоуин. Именно на 31 октомври е забавата, която дори и някои възрастни отбелязват, като се пременят с маски, грим и костюм, предаде Радио ВИДИН.

Въпреки че празникът не е традиционен за българите, все повече хора харесват настроението, което той носи. Майки и техните деца казват, че ще празнуват Хелоуин, други напълно отричат празника.

„Ами ще го празнуваме вкъщи, те децата се радват. Тези вируси, достатъчно много ограничения им налагат… Харесвам маските и костюмите, когато беше Хелоуин бях се пременила в зомби… Не е наш празник, ще уважавам Хелоуин, от къде на къде, ние сме християни, българи… На мен са ми идвали на вратата, облечени, маскирани, с маски такива страшни направо, деца и съм ги черпила с нещо каквото съм имала… Детето ми на 100 % ще го празнува, но задължително трябва да имам бонбони вкъщи, защото ще ми дойдат една камара с дечурлига на вратата. Значи подготовката една седмица назад. Пазаруване на шапки, на костюми, на паяжини, на бонбони, на каквото се сетиш, всякакви видове лакомства. И се почва тикви големи, изрязват се, слагат се свещи вътре, окрасяват се цялата къща, пред вратата…“

Хелоуин се наложи през последно време повлиян от западните традиции, най-вече на англоговорещите народи, коментира за Радио ВИДИН Сашка Бизеранова д-р по етнография, уредник в Регионален исторически музей – Видин.

„И той във Видин започва от английската гимназия, които паралелки изучават английски, като отбелязван в самото училище. Но след това традицията се разшири и стана характерно да се отбелязва и в други училища в града. А от там вече навлезе и в другите селища, което е интересното, обикновено традиционните празници вървят от селото към града, докато при Хелоуин е точно обратното, от града към селата върви разширението. Самото маскиране е близко до традициите, свързани с нашите празници, които тук се забелязват на сурва, кукерите, които се правят и съответно използването на различни персонажи…Отбелязването на Хелоуин в езическия период, то е свързано с излизането на мъртвите и техните души присъстват на празниците и по някакъв начин плашат живите, което след приемането на католицизма при тях се опитват върху стария езически пласт да се насложи нов пласт, нова култура… Това, което присъства на Хелоуин, правят се едни рога, островърхи шапки, магически пръчици, децата ги употребяват, но на Хелоуин преобладават предимно черните цветовете, разни нокти, зъби големи и т.н., които напомнят на вампирски зъби, на кръв и маските напомнят и се правят асоциации с погребалната обредност, което в българската традиционна култура не е специфично, не е характерно.“