Борислав Гуцанов: Време е да спрем изтичането на милиарди

България не е бедна, а системно ограбвана със съдействието на властта. Всяка година милиарди левове изчезват безследно от бюджета на държавата. Това са огромни средства, с които стотици важни за страната проекти могат да бъдат реализирани. Но не са.
Вредите, които управлението на ГЕРБ нанесе само на Варна, възлизат на едно модерно пристанище, втори мост, завършена отдавна магистрала “Черно море”, хиляди нереализирани работни места – все неща, които градът заслужава, но не получава, за да функционира и да се развива като морска столица.
За какво можеха да бъдат използвани „изчезналите“ пари? Какви са разумните решения, които могат да бъдат взети веднага след конституиране на новото Народно събрание?
За всичко това говори в интервю за „Стандарт“ лидерът на социалистите във Варна и втори в листата на коалиция “БСП за България” Борислав Гуцанов.
Къде са парите? Четете в следващите редове:

– Г-н Гуцанов, защо превърнахте въпроса “Къде са парите?” в своя основна тема в тази кампания? На провокацията ли залагате?

– Защото съм категоричен, че именно това е точният въпрос в тази кампания. Задавам го от името на всички нас – гражданите, а управлявалата ни почти три пълни мандата партия ГЕРБ дължи отговорите. Днес. Тук. И сега. Преди 14 ноември, когато е последният ни шанс да постигнем управленска конфигурация, която да оттласне страната от дъното, което сме заорали, преди да сме досъсипали държавата от избори и служебна власт. За каква провокация говорим, когато по недвусмислен начин служебното правителство потвърди това, което ние от БСП говорим от години – България не е е бедна страна, а е системно ограбвана. Знаете, ние още преди няколко години обявихме, че всяка година през различни корупционни схеми хазната губи повече от 10 милиарда. Служебното управление на президента потвърди съвсем официално, в пленарната зала на българския парламент, че само през 2020 година правителството на ГЕРБ е раздало 7,8 млрд лева на посочени, а не избрани с търг или конкурс фирми. Тази внушителна не само за България сума е похарчена, а ефектът от това е повече от съмнителен. Ще дам само един пример: почти половин милиард лева са платени (през две кухи държавни дружества) на нечие ДЗЗД за удълбочаване на канала ”море-езеро” във Варна. Удълбочаване, което безусловно е необходимо, но по този проект то е невъзможно да се случи, защото Аспаруховият мост ще падне. Питам кой ще поеме отговорност за тези пари, срещу които в момента някаква дълбачка дълбае и изхвърля тоновете пясък така, че най-много след три-четири години те отново ще са се върнали на пътя на корабите и ще са го затлачили. Което означава ново прокопаване. Това се превръща в „перпетум мобиле“ за крадене на пари.

– Гневен ли сте?

– Да. Защото този случай не е изключение, а правило в управлението на ГЕРБ, и месеци наред го говорим – с цифри и конкретни примери, но реални действия по търсене на отговорност аз лично не виждам. И с това си обяснявам факта, че с години държавата ни е смятана за най-бедната в Европа, а тя всъщност е системно ограбвана от собствените си управници. Това е причината да питам – и на национално, и на регионално ниво – къде са парите, защото те са на всички нас, българските граждани. Няма кой да ме убеди, че във Варна всичко е наред, при положение, че в последните 7-8 години бюджетът от 200 млн лв прескочи половин милиард, а най-голямата промяна във визията на града е платеният от правителството на “Борисов 3” на скандално високата цена от почти 50 млн. лв на километър бул. “Левски”. Няма нова библиотека, няма ги обещаните буферни паркинги, нито ремонтираните квартални улици и тротоари. В същото време златното дружество на Общината – “Пазари” ЕАД е на път да ликвидира всички учебници по икономика, след като успя да потъне с почти 200 000 лв от отдаване на търговски обекти под наем. Всеки месец администрацията на града излива милиони левове (пари от данъците на варненци), за да поддържа в будна кома градския транспорт. За капак разходът се пише и трупа на “Градски транспорт” ЕАД, а приходите от билети влизат в предприятие, контролирано еднолично от кмета. Към всичко това бих добавил въпросителните около синята зона. Тя повече прилича на черна дупка – в нея, по груби сметки, влизат най-малко 15 млн. лева годишно, но никой не знае къде отиват те. Кметът е казал публично, че с парите от платеното паркиране ще се правят тротоари. С толкова пари Варна трябваше да е с изцяло обновена тротоарна настилка със златни нишки. Това очевидно не е така. Тогава остава кметът и председателят на Общинския съвет да кажа къде са парите.

– Добрата новина от всичко, което казахте до тук, е, че пари явно има – и в града, и в страната, и са ни нужни само съвестни политици, които да ги управляват отговорно. Така ли?

– Категорично. Звучи и трудно – след толкова години безобразия, и лесно, защото само след броени дни са изборите и българите могат да направят избора си, съдейки по печалното наследство и по свършената работа и поведението на политиците в тези няколко доста напрегнати месеца на 45 и 46-то народно събрание.

– Казано е “по делата ще ги познаете”. Делата ли са козът на “БСП за България” за вота на 14 ноември?

– Мисля, че и най-яростните ни опоненти не могат да отрекат, че именно “БСП за България” е политическата сила, която изнесе открит урок по държавническо поведение и в двата кратки парламента – 45 и 46-ия, и не излъгахме хората, които ни подкрепиха. Не се поддадохме на провокациите да наричат БСП партия на статуквото, при положение, че в последните години документирано сме били единствената твърда и непоколебима опозиция на ГЕРБ. Не се изкушихме от дивия популизъм, който завладя част от новите политически формирования, които се родиха и сглобиха преди изборите през април. Не е в състояние да ни разклати и противоречивата “дясно-лява” риторика на най-прясно появилата се политическа формация, която ще дебютира на политическата сцена на 14 ноември. Защото БСП е партия на 130 години, стъпила на три века, и основният принцип, на който подчиняваме поведението си, е да бъдем коректни към българските граждани. Ние обещахме индексиране на пенсиите на всички 2 085 000 възрастни хора и не ги подведохме. Преборихме се за всяка прослужена година начислението да е 1,35 вместо 1,2, което носи по-голяма справедливост за хората. Е, нашето настояване беше по-високите пенсии да бъдат в сила още от 1 октомври. Така, заедно с постигнатите добавки от 120 лв, възрастните ни родители щяха да посрещнат по-спокойни тези тежки времена на здравна и икономическа криза. Но министър Асен Василев, който сега е основен двигател и лице на най-новата партия, кандидат за властта, отказа. При наличието на пари в държавата, той отложи индексацията за края на годината, въпреки че олиото стана 4 лева, а хлябът – 2 лв, още преди да е настъпила зимата.

– Тази кампания съвпадна и с нелека енергийна криза. Тя неочаквана ли беше?

– Още през 2013 година, когато БСП направи референдум за АЕЦ „Белене“, беше ясно, че рано или късно България ще има нужда от тези енергийни мощности. Тогава 800 000 българи подкрепиха искането ни за пускането на новите реактори и те се оказаха по-прозорливи от управляващите, заради които сега сме в тази ситуация. Защото ние имаме два нови реактора, които са готови и само чакат да бъдат свързани, за да заработят, а други европейски държави чакат с години за такива съоръжения. А енергийната криза, през която преминаваме в момента, е предупредителна лампа, която не бива да покрием с нещо, за да не дразни сетивата ни. Напротив. Сега е моментът да приключим с експериментите по тази тема и да върнем страната ни там, където и е мястото – след държавите с гарантирана енергийна сигурност и баланс.

– БСП се обяви за създаването на фонд „Енергийна сигурност“. Как ще се събират и как ще се разпределят средствата от него?

– Идеята е в този фонд да се събират средствата от свръхпечалбите на производителите и търговците на електроенергия, а с тях да се обезпечава социалният пакет от мерки, които предлагаме. А именно – заплащане от държавата на първите 200 квтч електроенергия на домакинствата. Предвиждаме да бъдат намалени ДДС и акцизът на енергоносителите, да бъдат намалени данъците върху храните от малката потребителска кошница. Най-важната спасителна мярка обаче е да се довърши АЕЦ „Белене“ и България да получи по-голяма енергийна независимост.

– Това ли ще е основният приоритет за групата на “БСП за България” в следващия парламент?

– Това ще е един от основните приоритети. Аз лично ще работя сериозно по още няколко теми, които са свързани с Варна и аз съм ги поел като лични ангажименти към моите съграждани. Една от тях беше провокирана, за съжаление, от злощастния инцидент с кораба „Вера Су“, който ни показа колко пробойни има в корпуса на управлението на страната. „Вера Су“ е жестоката илюстрация на един 12-годишен политически експеримент – една катастрофирала държава, безпомощни институции, кадрова немощ и накрая унищожителна (еко)катастрофа. Не мисля, че българският народ може да понесе повече. Едно от първите неща, които ще направя в следващото Народно събрание, е да поискам нужните законодателни промени, които да позволят възраждането на морското спасяване, сформирането на спасителен флот и подбор и обучение на адекватни кадри. И на 50 години веднъж да има риск от подобен инцидент в наши териториални води, ние сме длъжни да реагираме бързо, адекватно и успешно да реализираме операция преди всичко за спасяване на човешкия живот, след това за предотвратяване на екокатастрофа и на финала – на кораба и неговия товар. Толкова много пропуски и недомислици на едно място като в ситуацията с „Вера Су“, аз като човек, свързан с морето, не съм виждал и, за да не се повтори, ще направя всичко необходимо България да има модерно  морско спасяване.

– Вие повдигнахте в пленарната зала на 46-тото Народно събрание въпроса с удълбочаването на канала “море-езеро” и дадените 435 млн. лева без търг и конкурс за него. До колко този проект е форсмажорен, че да налага спешно финансиране по схемата „ин хаус“?

– Никой не спори, че удълбочаването на плавателния канал е необходимо. Друг е въпросът това ли е начинът? Министър Тодоров така и не отговори на въпроса ми какво наложи да се приложи „ин хаус“ процедура и да се прехвърлят едни пари от кухата държавна фирма “Транспортно строителство и възстановяване“, през две други компании, до руската „Гидрострой“, която благодарение на българските милиони от две дълбачки в трагично състояние вече има цял драгажен флот. А можеше само с ¼ от тези пари България да си създаде държавен драгажен флот, да си извърши прокопаването по всички правила и да поддържа плавателните канали в цялата страна. И пак щяха да бъдат спестени около 50% от тези пари. Питам, това некомпетентност ли е, кражба или грабеж?

Това, което стана ясно, е, че министърът не знае или не казва как така го прескочиха като председател на УС на ДППИ по време на подписване на договора. Не е наясно или прикри истината за особеностите на подводния релеф на канала? На мен не ми отне много време да направя проучване и да изнеса пред народните представители няколко безспорни факта, които водят до един единствен извод – ако бъде прокопан каналът до 14,5 м., както е заложено в проекта, Аспарухов мост ще падне, ако не бъде укрепен своевременно, защото неговата берма, т.е. основа, е до 13,20 м. А това са допълнителни средства, които никой не е предвидил. Същото е и за най-голямото и най-важно пристанище – “Варна – запад”, което е проектирано и построено за кораби с газене 12 метра. Т.е., ако сега се прокопае на 14 метра, кейовата стена ще падне.

Другото, което изнесох като факти пред колегите и за което също не стана ясно дали министър Тодоров знае, е, че има две незаобиколими скали на пътя на драгажната техника, които не са били разбити дори при първоначалното изкопаване на канала – едната е след Аспарухов мост, на 13 метра, и втората – при Страшимирово, на 12 м. Те трябва да бъдат премахнати, за да се постигне дълбочината, за която България плаща 435 млн. лева. Това може да стане, но с друга техника и с други пари.

Министър Тодоров така и не отговори на въпроса тези 65% вече изкопана маса, ако са толкова въобще, защо се депонират вътре в езерото, а не се изхвърлят след 12-милната зона в открито море, както би трябвало да бъде. Ясно е, че така се спестяват много пари на изпълнителите, но изкопаната маса се връща обратно в канала, подчинявайки се на законите на физиката.

Не разбрахме и дали някой следи за химическия състав на тази драгирана маса и не е ли тя опасна, предвид факта, че наоколо има много химически заводи. Питам се дали половин милиард лева са достатъчно голяма сума, за да заинтересува българската прокуратура.

Аз лично не отричам необходимостта от удълбочаване на плавателния канал. Но и този проект не прави изключение от обичая на ГЕРБ да впряга каруцата пред коня, стига да е натоварена с пари и интереси.

– Какво имате предвид?

– Имам предвид това, че преди да се изсипват в морето милиони, първо трябваше да се инвестира в преместването на товарните дейности от “Варна–изток” на новия интермодален терминал под кв. „Максуда“, за който вече са дадени 9 млн. лева за проектиране. И тогава да говорим за догонване на Констанца. Докато ГЕРБ 12 години се чудиха дали и къде да местят “Варна-изток”, румънската държава инвестира милиони в най-големия ни конкурент в Черно море и в момента в порт „Констанца“ пряко и косвено има разкрити 175 000 работни места и се обработват милиони тонове товари, а ние уволняваме докери и пристанищни работници.

– Вече са факт първите стъпки с разчистването на част от територията на “Варна–изток” и усвояването им като територия за отдих и забавления.

– Тя, първата стъпка, е направена, но в грешната посока. Това, което трябваше да се случи на територията на бившите товарни кейови места, не е скара-бира и лунапарк с автомивка и паркинг. Замисълът ни, когото подписах предложението до Общинския съвет през 2008 като председател, т.е. преди ерата „ГЕРБ“, беше да се обяви международен конкурс за проектиране на тази зона с няколко задължителни елемента – мореден аквариум, многофункционална зала, привлекателен за богатите туристи яхтен порт, места за отдих и забавления, които обаче да не миришат на кебапчета, и модерен пасажерски терминал. Смисълът, който вложих в това предложени, беше да се развият едновременно две индустрии – морската и туристическата. И двете с висока добавена стойност. Между другото, това решение на Общински съвет – Варна за конкурса, към момента все още е актуално – то не е отменено, но не е и изпълнено и аз много се надявам, че местната власт най-сетне ще започне да изпълнява законите и да работи за просперитета на града, а не – за шуробаджанашките интереси на виден евродепутат, чиято мрежа от роднини и бизнес-партньори е покрила до задушаване целия град и съседните общини.

– Колко големи са вредите, които според Вас управлението на ГЕРБ е нанесло на Варна и областта?

– Колкото едно пристанище, една автомагистрала „Черно море“, един втори мост, хиляди нереализирани работни места, стотици потънали милиони, замърсено езеро и морска столица, която прилича повече на изоставена провинция. Това е горчивата равносметка за 12-те години, в които ГЕРБ се упражнява да управлява, бих казал – фатално за морската индустрия и морските градове. Борисов така и не успя да излезе от Банкя и да проумее нещо, което Ърнест Хемингуей е казал преди точно 70 години: „Всичко, което е далеч от морето, е провинция“. Много се надявам на тези избори хората да видят ясно, че е време да се сложи точка на източването на държавата с по 10 млрд. годишно и да повярват, че тези пари могат да бъдат инвестирани за тях в проекти, които бързо ше започнат да носят печалба за всеки един от тях. Ние от БСП смятаме да дадем ясни отговори на въпроса: Къде са парите? И всеки, дръзнал да дерибейства на гърба на народа, да получи своето справедливо наказание.

• Купуването и продаването на гласове е престъпление