Редакция "Нова Варна"
Кои са най-търсените професии в момента в България? Екстремните обстоятелства, наложени от продължаващата вече втора година пандемия от COVID-19, обостриха допълнително тенденцията от липса на кадри в някои определени сфери от трудовия пазар.
Най-търсените работници по време на пандемията са оператори на машини, сочат данните на Агенцията по заетостта, предаде БТА.
Данните за заявените в бюрата по труда свободни работни места за периода 13 март 2020 г. – 31 октомври 2021 г. показват, че от заявените 414 058 места през периода, 12 на сто са за професии от група „Персонал, зает в сферата на персоналните услуги“ от Националния класификатор на професиите и длъжностите. Следват тези от група „Подавачи“ – с 8 процента и група „Работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта“ – със 7,8 на сто.
При специалистите най-търсени през периода са били преподавателите – с 4 процента от всички заявени свободни работни места, следвани от групата на стопанските и административните специалисти – с 1,25 на сто и специалисти по Информационни и комуникационни технологии – с 0,7 на сто.
В сравнение с периоди преди кризата се забелязва леко нарастване на търсенето на професии от групата на персонал, полагащ грижи за хора, чийто дял от общия брой заявени места е нараснал спрямо предкризисната 2019 г. с 1,3 пункта – от 3,4 през 2019 г. на 4,7 на сто през COVID-19 пандемията.
Все по-често в допълнителните изисквания за заемане на свободното работно място се появяват изисквания към личностния профил на търсещия работа. Това са качества като лоялност, организираност и умения за планиране, работа в екип и готовност за взаимопомощ, посочиха от Агенцията по заетостта в отговор на въпрос появяват ли се нови изисквания към кандидатите за работа.
Запитани по-трудно ли си намират работа хората с ниска квалификация по време на пандемията, експертите от Агенцията по заетостта подчертават, че анализът на търсенето на труд с тези параметри показва, че по време на пандемията броят на местата за ниско квалифицирани работници бележи лек ръст, особено в групата на чистачи и помощници. Освен преработващата промишленост, през този период се e появил и друг голям потребител на нискоквалифициран труд – това са секторите хуманно здравеопазване и транспорт, складиране и пощи.
Данните от административната статистика на АЗ позволяват да се определи точно времето от регистрацията на безработния до датата на включването му в заетост. Така, ако през 2019 г. (годината преди пандемията) средната продължителност на престой в бюрата по труда на регистрираните безработни с начално образование и без образование е била 398 дни, то през 2020 г. (годината на COVID кризата) тя е намаляла на 285 дни, а през 2021 г. (за деветте месеца) отново е нараснала до 382 дни. Това показва, че пандемията няма статистически значимо влияние върху времето за включване в заетост на регистрираните безработни с ниско образование, анализират експертите.
Към вчерашна дата в бюрата по труда има заявени 11 006 свободни работни места. Такава информация ежедневно се публикува на сайта на Агенция по заетостта (АЗ) в секция е-Трудова борса.
Ежедневният брой на свободните работни места, които АЗ събира чрез различните си канали, варира от 10 000 в периоди на по-слаба стопанска активност до 22-23 000 в периоди на засилено търсене на труд.
Така например, през юни 2020 г. след отпадането на извънредното положение за ограничаване на COVID инфекцията в бюрата по труда e имало заявени повече от 25 000 свободни работни места.
По предварителни данни от административната статистика на АЗ към 4 ноември 2021 г. с активна регистрация са отчетени 157 470 регистрирани безработни или това е 4,80 на сто от икономически активното население. В сравнение с 2019 г., предкризисна година, на същия ден е отчетен брой на регистрираните безработни от 184 803, а през кризисната 2020 г. – 229 176, което представлява 31.3 на сто намаление само за година, сочат данните на Агенцията по заетостта.
