Редакция "Нова Варна"
Днес, на 6 ноември почитаме паметта на Свети Павел, архиепископ Константинополски, на Света Клавдия и на Препдобния Лука Тавроменийски.
Павел Солунянин, архиепископ Константинополски (Цариградски), бил от жертвите на онзи смут, чрез който гибелната Ариева ерес дълго разтърсвала православната Църква.
Няколко пъти се възкачвал Павел на патриаршеския престол и няколко пъти бил свалян от него в зависимост от това, кое влияние преобладавало в кръвопролитната борба между арианите и православните. Той винаги еднакво показвал себе си непоколебим изповедник и стълб на православието.
Император Констанций го изпратил на заточение в малоазийската област Кападокия, в град Кукуз. Там Павел бил удушен със собствения му омофор (покривало – бел.ред.).
Това станало в 350 г. В 381 г. мощите му са пренесени в Цариград, а оттам – във Венеция, където се намират до ден днешен.
Света Клавдия Прокула е съпругата на Пилат Понтийски. Според Евангелието, тя веднага повярвала в Христос и упрекнала мъжа си, че е осъдил невинен на смърт. В гръцката, коптската и етиопската православна църква паметта и се почита на 27 октомври по Юлианския календар.
Свети Лука произхождал от сицилийския град Тавромения. Още в младите си години той с усърдие посещавал Божиите църкви и бил не само слушател, но и изпълнител на Божествените Писания. И когато родителите му решили да му намерят жена, една нощ той излязъл от дома си и отишъл в необитаема пустиня. След като прекарал 14 дни в пост, свети Лука се удостоил с божествено и ангелско посещение. Накрая отишъл в една обител, където приел монашество и се предал на суров постнически живот: вкусвал по малко хляб и вода през три или четири дни и почти не спял. Така живял в продължение на година и половина. После, заедно с още един монах, се уединил на планината Етна, където се подвизавал, хранейки се само с тревите, които растели в тази планина. Малко почивал, малко спял. През цялото време носел само една дреха и ходел бос. Той си поставил като правило да не излиза от килията си, докато не изчете целия Псалтир. Според откровението, което получил, той отишъл на едно място, където събрал 12 монаси и с голямо старание устроил техния живот. Заради това преподобният заминал във Византия, където се запознал с устройството на монашеските общежития. Оттук той заминал за Коринт, където, след като преживял в една обител не повече от седем месеца, мирно починал в Господа.
На 6 ноември се чества и празникът на чудотворната икона на Пресвета Богородица: „Всех скорбящих радост“ („Радост за всички скърбящи“).
Значението на иконата е укрепване във вярата в Света Богородица като дивна застъпница, която е навсякъде,където се чуват стоновете на страдащи хора. Тя изтрива сълзите на плачещите и в страданието дава минути на утеха и небесна радост.
Имен ден имат всички, носещи имената Павел, Павлина, Павлета, Клавдия и Лука.
