Стихотворението „Посещение от Св. Никола“, по-известно с първия си стих „Беше нощта преди Коледа…“ има специално място в коледната традиция – точно до шоколадите, песните и ярките светлини. Защото се смята, че това произведение от началото на XIX век е вдъхновило съвременния образ на Дядо Коледа като весел старец с шкембе и в червено.
Все още се спори дали авторът е Клемънт Мур от семинария в Ню Йорк и че я е написал за децата си през 1822 г., разказва библиотекарка за изданието The Conversation. Има недоказана версия, че поетът е Хенри Ливингстън, фермер от влиятелна фамилия в Ню Йорк, и че то е написано още през 1808 г.
Мелиса Чим припомня, че учени извеждат тази традиция още от антична Гърция и богинята Артемида, чийто храм бил разрушен от Св.Никола, върху когото, на свой ред, били прехвърлени част от характерните черти като раздаване на подаръци на децата и зестра на момите, които не могат да съберат достатъчно.
През Средновековието неговият празник на 6 декември става популярен в Европа, а с наближаването на модерните времена започват да го изобразяват като строен мъж с епископска тиара, носещ за децата дарове или наказания. В германска легенда той е придружаван от Крампус – полу-коза, полу-демон, същество, наказващо лошите деца според степента на прегрешенията им.
Във викторианска Англия отблязването на Коледа започва да придобива чертите на празник с доста хапване и пийване към християнската служба за Рождество. В началото на XIX век дядо Коледа вече е изобразяван като купонджия от простолюдието, който по-скоро се нуждае от дарение, отколкото да раздава подаръци.
С еволюцията на Коледа като семеен празник се променя и образът на стареца – неговата игривост вече идва от коледния дух, а не от купона, и бузите му розовеят от радост, а не от алкохола.
В този момент „Нощта преди Коледа“ става фактор за оформяне на модерната американска версия на Дядо Коледа, която десетилетия по-късно се налага и като доминираща по света. В стихотворението той е описан като „облечен целият в кожа от клава до пети“ с искрящи очи, зачервени бузки, снежно бяла брада и корем. В текста той е представен още като шегаджия, носещ радост за малки и големи със своята шейна, теглена от елени.
Томас Наст, художник по времето на Гражданската война в изданието Harper’s Weekly, създава образа на Дядо Коледа в поредица от 33 рисунки, публикувани в периода 1863-1866. Първата от тях е вдъхновена от описанието във въпросното стихотворение на Дядо Коледа като старец с чувал с подаръци в шейна с елени. В част от рисунките от чувала се подават играчки във формата на оръжия, което се смята за политическо послание в подкрепа на войниците от Севера.