Дългогодишният пазач на Шабленския фар празнува стотния си имен ден днес

Историята на Иван Хаджииванов като пазач на фара е впечатляваща. Заедно със съпругата си двамата постъпват на работа на фара още през 1949 година, където и заживяват

Впечатляващият именик Иван Хаджииванов от Тюленово чества стотния си имен ден днес. Той е най-дългогодишният пазач на най-стария и най-висок фар в най-източната точка на българското Черноморие – шабленският маяк. В продължение на 40 години Иван пръв посреща изгрева на слънцето над нашите земи.

Иван и Тодорка Хаджииванови постъпват на работа на фара като младо семейство през 1949 г. с едногодишен син. Там живеят, там посрещат внуците си и най-новото време. С желание и отговорност.

„Всекидневно съм писал журнал. Цял чувал журнали съм оставил там – запали – загаси; особени случаи около фара; на фара свети ли, не свети ли; заседнали кораби – там всичко е нанесено. Абе, няма смяна – там си денонощно”. Така описва пред Нова телевизия работата си Иван Хаджииванов.

„Те отиват на 1 юни 1949-а и на 2 юни брат ми има рожден ден – 1 година. И оттогава си живеем там, аз се раждам там”, разказва дъщеря му Лиляна Железарска.

Ежедневието на семейството е свързано с поддръжката на фара, който по онова време вечер се пали с маслен газ и свети на 17 мили навътре в морето. Сутрин оптиката трябва да бъде защитена. По два пъти на ден Иван и съпругата му изкачват 32-метровата кула.

„Много пъти съм ги отменяла и съм се качвала да почистя. Тогава апаратурата беше друга и затова задължително трябваше да се почисти, защото тя събира лъчите в средата и след това ги разпръсква и това отражение на слънцето в тая оптика – поврежда се и затова трябва да се постави тая завеса на прозорците”, спомня си Лиляна.

Дядо Иван, както го наричат всички в Шабла, и до днес сънува как съзерцава морето от върха на фара. А преживяванията са много. Пази ярък спомен от засядането на италиански кораб на нашия бряг, въпреки сигнализацията.

„Навътре пътува, ама мръква се, прехвърча сняг, притъмнява, и капитанът казал: Няма да пътуваме, ще се приберем към брега, ще хвърлим котва и утре ще пътуваме. Заседнаха на брега тъй направо – прав си остана”, разказва с носталгия по отминалото време доайенът на пазителите на фара.

В тоталитарните години често спира токът, затова стожерът се захранва с агрегат и Иван Хаджииванов будува по цели нощи. Веднъж се спуква радиаторът на агрегата и той запушва пробойните с червен пипер.

„И аз взех да ставам рационализатор. Към 12 часа вече се уморих и казвам: ще мина в кухничката малко да се стопля и ще се мъча да измисля нещо. Аз преди да съм отишъл още дойде ми на ума за пипер. Два часа издържаше с тоз пипер”, продължава разказа си Иван.

Страховити бури с вълни като цунами са връхлетявали 257-годишния шабленски фар. Оцелявал е в земетресения и след поразяване от мълния, а с него е оцелявал и неговият пазител.

„Рибарите отсреща са казали на татко, че целият фар е бил в червено. Понеже е обшит с метални обръчи и това всичко се е нажежило от светкавицата. А той се е почувствал много зле, защото в момента работи с агрегата. Добре, че отдолу е застлано с балатум и той е бил с гумени подметки, та това е спомогнало да мине и да замине, но много се изплашихме всички”, разказва дъщерята на Иван.

Най-щастливите мигове на фамилията са на фара, където заедно са посрещали всички празници. В бъдещето се взират с надежда, както в морската шир, независимо дали е тиха и спокойна или бурна и страшна.

„Пожелаваме си живот и здраве, ама много станаха годините, дано имам късмет да живея още 1-2 години да кажем. Март ще изпълня 101 години, на 10 март сега”, пожелава си именикът.

По публикацията работи: Мариела Анастасова