Редакция "Нова Варна"
Понякога се получава така, че единият партньор да е заразен с коронавирус, а другият – не, или родителите да са здрави, а децата им да са заразени. Какво ни спасява от това да не прихванем вируса от заразен с него?
Имунитет след инфекция или след ваксинация
Първата хипотеза, най-очевидно, е тази за предишно заразяване с един от вариантите на SARS-CoV-2. Всъщност, ако човек в домакинството не се зарази с Ковид-19 докато живее с някой, който е дал положителна проба, това може да се дължи на факта, че вече го е прекарал преди, дори без да знае – асимптоматично.
По този начин последният е запазил патогена в своята имунна памет благодарение на специализирани клетки, които ще елиминират вируса. Следователно имунизираният човек в контакт с роднина, заразен с вируса, няма да развие болестта, пише Bulgaria ON Air.
Този имунитет се придобива и чрез ваксинация. Не е известно колко дълго може да продължи имунитетът след ваксинация или инфекция. Имунният отговор варира при всеки човек и зависи от количеството антитела, които има, когато отново влезе в контакт с вируса.
Ако членовете на едно и също домакинство нямат същия имунен отговор или са били ваксинирани с интервал от няколко месеца, тогава някои може да са по-добре защитени от вируса от други. Появата на варианти, различни от оригиналния, какъвто е Омикрон, може да намали ефективността на имунитета, придобит по време на инфекция или ваксинация, насочена срещу предишен вариант.
Омикрон има повече от петдесет мутации в сравнение с първоначалния вариант на вируса, включително тридесет в спайк протеина, срещу който е насочена ваксината. Колкото повече мутации има един вариант, толкова по-трудно ще бъде разпознаването му от антителата и толкова по-малко човек ще бъде защитен от инфекция.
Имунитетът варира при всеки човек
Голямото генетично разнообразие обяснява разнообразието от реакции на инфекция срещу даден патоген.
Същото важи и след ваксинация, една и съща ваксина няма да има еднаква ефективност при всеки човек. Производството на антитела и тяхната стабилност във времето варират в зависимост от патогена и от човек на човек.
Наистина, някои запазват голям брой антитела за дълъг период от време и следователно те са по-добре защитени и за по-дълго. Тази особеност може да обясни защо един член на семейството може да не се зарази с вируса, докато друг има положителна проба.
