След КСНС: 7 са ключовите решения за сигурността на страната

7 точки на съгласие постигна свиканият от президента Румен Радев Консултативен съвет по национална сигурност след 5-часово заседание

Темата бе напрежението заради Украйна. На срещата президент, кабинет, служби и партийни лидери обсъдиха заплахите за сигурността заради кризата в Украйна и състоянието на армията ни.

„Членовете на Съвета се обединиха, че ескалацията на напрежението в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия, международният тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред съществени предизвикателства”, посочи държавният глава.

Президентът отчете, че страните от региона заделят все по-голям ресурс за превъоръжаване с нови образци техника и развитие на иновативни технологии с военни предназначения.

„Процесът за придобиване на нови способности и поддържане на високотехнологични въоръжени сили е все по-отчетлив. В рамките на заседанието беше актуализирано състоянието на въоръжените сили на България, с оглед тяхната роля за гарантиране на суверенитета, сигурността, независимостта и защитата на териториалната цялост на страната”, добави Радев.

Членовете на КСНС се обединиха около следните предложения към изпълнителната и законодателната власт:

1. Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи:

– ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на Въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника;

– преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия;

2. Изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии „Инвестиционна план-програма до 2032 г.“, съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.

3. Министерски съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“ така, че крайната цел да бъде постигната още през 2023 г.

4. Министерски съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България.

5. Изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските  сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски.

6. Министерски съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната.

7. Изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО, наречен DIANA (NATO’s Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic).