Румен Радев: Изисква се дързост да следваме Левски в делата му

Президентът: Почитта към Васил Левски изисква не само смирение пред гибелта му, но и дързост да го следваме в делата му

Всяко поколение мери себе си и стореното с моралния ръст на Апостола на свободата, заяви президентът в послание по случай 149-ата годишнина от саможертвата на Васил Левски.

Скъпи сънародници,

Делят ни 149 години от саможертвата на Апостола на свободата. На човека, който отдаде живота си, за да спечели цял народ.

Далеч преди нашето Освобождение, непокорни по дух и воля българи пробудиха съзнанието за собствената ни държавност. Движението за новобългарска просвета и борбата за църковна независимост преляха своя устрем в общонародния стремеж за отхвърляне на османското иго и възкресяване на България.

Достоен син на своя народ, Васил Левски посвети себе си на Отечеството си и се пренесе в жертва за неговото освобождение. Преминал през несгодите на четническия живот, разпускането на Първата и Втората български легии, Левски съзря, че освободителното ни движение може да има успех само ако остане чисто народно дело. Че националната революция не може да разчита на случайността, нито на външни обещания и зависимости.

Идеолог и организатор на Вътрешната революционна организация, Левски готвеше народа не само за въоръжена борба, но и за неговото нравствено израстване. Защото свободата може да бъде достояние само на просветен и духовно извисен народ, осъзнал силата и достойнствата си. За да живеят всички в свободна България „под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр. за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът“.

Левски не допусна нито безспорния си авторитет в национално-освободителното движение, нито нечии претенции, да се налагат и да си присвояват народното дело. Убеден демократ, Апостолът на свободата следваше, както и всички останали, вишегласието. И ако никога не се е съмнявал, че пътят към свободата няма да е къс и ще изисква и воля, и жертви, той винаги залагаше на първо място себе си.

„Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа“, беше неговото верую. И следвайки тези принципи докрай прекрачи със смъртта си в безсмъртието.

Заветите на Левски и днес будят умовете и стряскат съвестта на българите. И всяко поколение година след година мери себе си и стореното с моралния ръст на Апостола.

Затова нашата почит към Васил Левски изисква не само смирение пред гибелта му, но и дързост да го следваме в делата му. Историята няма да прости, ако не се върнем на пътя към чистата и святата република, която ни завеща. Ако като общество не повярваме, че „всичко се състои в нашите задружни сили и против тях не може противостоя и най-силната стихия.“ Ако не упорстваме в народното дело и не следваме докрай народната воля.

Събрал в себе си сила и непреклонност, всеотдайност и мъдрост, жертвоготовност и безпрецедентна нравствена чистота, Левски остава нашия морален съдник и непреходен символ на вярата в собствените ни възможности, на българското достойнство и независимост.

Поклон пред Апостола на свободата!