Честита Баба Марта: Какво не знаем за традициите и легендите, свързани с празника

На 1-ви март отбелязваме Баба Марта. Днес се връзват мартеници на близки и приятели с пожелание за здраве и късмет през цялата година

Според поверието хората, дърветата и животните се закичват на 1 март с пресукан бял и червен конец. Мартениците се носят или до 9 март – църковният празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и когато човек види щъркел, лястовица, кукувица или цъфнало дърво.

Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, именно в съчетанието между белия и червения конец.

Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров.

В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март, „броените дни” — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай — избиране на ден – всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще е годината — ако е слънчев, ще е успешна, а ако вали и времето е лошо — ще има трудности.

Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и щастие и против уроки. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници.

Традиционно в българските обичаи с мартеница се украсяват сватбените китки, с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на 6 май – Гергьовден, с мартеница се връзват билките на Еньовден.

За празника дома трябва да е почистен – да свети и да грее от чистота. Домакинята трябва да изтупа дюшеците на слънце, да подреди красиво дома си.

На 1-ви март пред домовете се простират червени престилки, пояси, прежди, черги. Те пазят къщата, за да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги види, баба Марта се разсмива и пеква слънце. Злото заплашва най-вече малките деца, както и малките на домашните животни – агнета, ярета, телета и кончета, затова те трябва да са първите закичени.

Мартениците трябва да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се развяват по седенките. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.