Мариела Анастасова
Водоподаването в местността „Панорама I, II, III“ е спряно още през лятото на 2016 година заради свлачище. Оттогава жители многократно са подавали сигнали до различни институции. Апелативния съд е задължил чрез постановление водоснабдителното дружество да изгради чешмата в близост до помпената станция, като разходите за материали и за консумираната вода ще са за сметка на жалбоподателите
Варненският апелативен съд задължи ВиК дружество да постави обществена чешма в района на селищни образувания „Панорама I, II, III“ – в едноименната местност между к.к. „Златни пясъци“ и Кранево. Водоподаването в района беше спряно през август 2016 г., заради свлачищни процеси. До момента то не е възстановено и няма данни за предприети активни действия по решаване на проблема, въпреки че обитателите са сезирали многократно различни институции. Настоящото производство засяга само налагането на привременни мерки. Спорът по същество по предявения колективен иск се разглежда във висящо пред Окръжен съд – Варна дело.
С молба до Окръжния съд четирима потребители са поискали до приключване на делото по същинския спор, водоснабдителното дружество да осигурява чрез водоноски вода за питейни и битови нужди в размер по 94 литра на ден за всеки обитател на имот. Това количество е предвидено в Общите условия на доставчика като алтернативно снабдяване при прекъсната услуга. Молбата е отхвърлена и гражданите обжалват пред настоящата инстанция. Те твърдят, че ВиК дружеството нарушава закона, като не изпълнява задължението си да доставя вода в продължителен период.
Ответникът изтъква, че водоподаването било преустановено по заповед на собственика на актива – Община Аксаково. Причина е това, че етернитовият водопровод, снабдявал района, е компрометиран и изведен от експлоатация. Авариите по водопроводната мрежа били чести и допълнително наводнявали терена. За проблема способствала липсата на канализация и неотговарящите на изискванията септични ями. Предложената мярка не може да бъде изпълнена без участието на общината, чието задължение е осигуряването на водоноски, настоява дружеството.
Съдът съобрази резолюцията на Общото събрание на ООН (A/64/292), която признава правото на достъп до питейна вода за основно човешко право. В случая част от обитателите на местността са лишени от безопасен, приемлив и лесен достъп до вода за питейно-битови нужди. От друга страна, от 1997 г. за района е в сила строителна забрана, но няма забрана за ползване на имотите.
Въззивният съд назначи съдебно-техническа експертиза, за да прецени има ли законосъобразно техническо решение, което ответникът да изпълни без участието на държавата и общината. Според вещото лице, е възможно районът да бъде захранен чрез съществуващ поцинкован тръбопровод.
Съдебният състав потвърди извода на Окръжния съд, че поисканата мярка за осигуряване на вода чрез водоноски е неподходяща. Няма основание единственият по делото ответник да бъде задължен да я изпълни, защото осигуряването на водоноски за временно снабдяване на населението действително е задължение на съответната община. Съдът отхвърли и предложението на вещото лице за водоподаване чрез друг тръбопровод. Алтернативното съоръжение е част от военна инфраструктура и не влиза в предоставените на ВиК оператора публични активи. Още повече, мярката не може да се приложи незабавно, защото изисква строително–монтажни работи.
Мнозинството от членовете на въззивния състав прие като подходяща и адекватна привременна мярка направеното в съдебно заседание от ищците предложение за поставяне на обществена чешма.
С постановеното определение, Апелативният съд задължи водоснабдителното дружество да изгради чешмата в близост до помпената станция на ВиК дружеството. Разходите за материали и за консумираната вода ще са за сметка на жалбоподателите.
Съдебният акт е подписан с особено мнение от докладчика по делото. Съдията счита, тъй като трите селищни образувания фигурират в Регистъра на свлачищата в България на МРРБ, не е във възможностите на ВиК оператора, самостоятелно да извърши действия по възстановяване на водоподаването. Постигането на някакъв резултат за защита на колективния интерес изисква действия на държавата, на Община Аксаково, и на Асоциацията по ВиК – Варна. Според докладчика по делото няма достатъчно данни за вероятна основателност на колективния иск, не защото не е засегнат значим колективен интерес, а защото решението на проблема не е в обхвата на правата, задълженията и компетенциите на оператора, привлечен като единствен ответник.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС.
