Татяна Иванова: Историята на едно младо българско момиче с поглед към Космоса

Какво е да си едва на 19, а вече да си бил командир на мисия в космическа совалка? Какво е да си на 19, а вече да си тренирал като астронавт на 1/6 гравитационен стол и мултиосен тренажор, да си проектирал и изграждал екипна ракета. Това и още много други неща, които звучат невероятно за нас, е направило едно момиче от Добрич

Медия „Нова Варна“ се свърза с едно младо, лъчезарно и изключително амбициозно момиче, което мечтае да е първата българска астронавтка, полетяла в космоса. Някои от Вас вече са чували за нея, но за тези, които все още не са, нека Ви я представим!

Това е Татяна Иванова от Добрич. Тя е едва на 19 години, но вече има смелостта да мечтае за полет в космоса. И все пак, тя не просто мечтае, а и вече работи усилено по въпроса.

Татяна сподели за „Нова Варна“, че е студентка първи курс във Физическия факултет на СУ. Там тя изучава специалност „Инженерна физика“. Признава, че не е сред най-редовните студенти относно присъствие, тъй като има доста ангажименти около постигането на целта си.

Въпреки това „гледам да наваксвам и търся помощ, за да поддържам ниво и да съм с висок успех. В интерес на истината всяка седмица имам различни ангажименти, свързани с развитието ми и правя много компромиси със съня си, например, за да съм възможно най-продуктивна. Специалността ми е може би най-сложната на факултета, но е конгломерат от страшно разнообразни предмети“, допълни Татяна.

 

За жонглирането между личния живот и професионалните ангажименти

„Имам си приятел от години и със сигурност понякога е трудно да се балансира личният живот с професионалния, но се старая да отделям достатъчно време за приятелите ми и него“, споделя младата българка. Тя определя хората около себе си като амбициозни и трудолюбиви. Коментира, че я подкрепят в нейните начинания, както и тя тях.

„Понякога от опити да „огрея“ навсякъде, не успявам да се справя с нито един ангажимент…Често получавам съобщения от хора, които пишат мили неща, цели параграфи. Разбира се, има и хейтъри, не мога да се похваля със страхотни ученически години, но със сигурност сега съм на едно добро място“, добави Татяна за „Нова Варна“.

Какви са интересите и хобитата на едно момиче, което мечтае за Космоса?

Оказва се, че Татяна е една всеобхватно развита личност, с разнообразни интереси и хобита. Освен за страстта си към космоса и звездите, тя разказва, че е развила интерес към свиренето на барабани, пеенето и писането на поезия.

„През топлите месеци голямо удоволствие ми доставя риболовът. Преди се занимавах със съвременни танци, като сега също гледам да се движа. Записах спортни танци като спорт към университета, понякога ходя на йога, тае-бо, гледам да се движа често, концентрирана съм и върху храната, която консумирам. Аз съм човек, който обича да опитва от всичко. Не ми пука кой какво мисли. Това, че мечтата ми е да стана космонавт, не означава, че не мога да имам странични интереси“, заяви Татяна.

Кога се зараждат мечтите?

Мечтата на Татяна да стане първата българска астронавтка, полетяла в космоса, назрява в нея в „една вече осъзната възраст“, както я определя самата тя.

„Със сигурност не беше детска мечта. Мислех да следвам музика, криминалистика, да стана стюардеса…Все се чудих и чудих, но накрая си дойде в правилното време“, споделя Татяна.

„Аз всъщност осъзнах, че искам да стана космонавт, когато бях на 15 и участвах в Space Camp Turkey. След този лагер започнах да търся възможности навсякъде в България и чужбина. Разбира се, че една мечта, за да се сбъдне – трябва да се превърне в цел. Хората понякога губят себе си, гонейки целите, затова все още казвам, че си е мечта, която обаче следвам“, добавя амбициозната българка.

За подкрепата и подадената ръка

„В действителност получих изключително много подкрепа. От фондация „100 Слънца“, от компанията NEXO, за което съм безкрайно благодарна и спокойна, че развитието ми няма поставени граници. Явор Янакиев се свърза с мама една вечер преди 2 – 3 години. Комуникирахме си много преди да нашуми фактът, че повярва в мен и ми подаде ръка“, разказва Татяна.

За мотивацията

На въпроса дали има някое известно име в астронавтиката, физиката или науката като цяло, на което Татяна се възхищава и което я мотивира да върви в посоката, в която е тръгнала, тя отговаря категорично: „Оооо, има един филм, казва се „Скрити числа“. Историята на филма е вдъхновяваща, поучителна и със сигурност прототипът на главната актриса ми е за пример – Катрин Джонсън. Крис Хедфийлд е друга личност, която ме мотивира и вдъхновява, може би е, заради цялостния му поглед върху живота. Една от книгите му до ден днешен е моя любима и истории от нея са запечатани в съзнанието ми“.

Татяна разказа пред „Нова Варна“ подробности около космическите лагери, в които е взимала участие

„Space Camp е международен учебно-тренировъчен лагер по модел на NASA, като аз завърших този в Измир, Турция и този в Хънтсвил, Алабама, САЩ. Космическият лагер в Турция подготвя следващото поколение учени, инженери и астронавти. По време на едноседмичния лагер имахме истинска мисия в космическата совалка „Discovery“ и аз бях командир на мисията“, заявява момичето.

„Обучението ни включваше и роботика, отглеждане на растения в изкуствена среда без почва – хидропоника, физически предизвикателства, плуване, изграждане на МКС на компютър, създаване на лого на мисия, строене на ракети и балони на горещ въздух, космически наблюдения, презентации, състезания и екипни игри“, допълни Татяна.

Следващата мечта на Татяна, след лагера в Турция, е участието й в Advanced Space Academy of Space Camp USA.

Тя разказа, че „ASA предоставя подготовка за колежа и кариера чрез завладяващ опит в науката, инженерството, технологиите и математиката. Лагерниците изпитват разнообразни упражнения за обучение на астронавти, инженерни предизвикателства и тиймбилдинг дейности, като всичко това завършва със симулирана космическа мисия с голяма продължителност. Тренирахме като астронавти на 1/6 гравитационен стол и мултиосен тренажор. Проектирахме, изградихме и пуснахме екипна ракета и безопасно възстановихме нейния полезен товар, усвоихме умения за изграждане на стабилни отборни отношения на високите елементи на курса за предизвикателства в Space Camp. Тествахме уменията си в инженерните предизвикателства, като конструирахме топлинен щит и изградихме Rover. Летяхме на реактивни симулатори на самолети, открихме ролята на Международната космическа станция в нашата глобална общност. Подготвихме се за всяка непредвидена ситуация. Лагерът ме научи на отговорност, дисциплина, търпение и отдаденост, даде ми чувството за принадлежност и ми предостави уникална възможност да създам трайни приятелства с хора от целия свят!“

 

За най-скорошното начинание на Татяна

Следващото начинание на Татяна е космическата академия на Project PoSSUM в Америка, откъдето момичето разказа, че се е завърнало съвсем наскоро. Програмата е финансирана от NASA, заедно с Международния институт по космически науки и е в партньорство с университетите Florida Tech и Embry-Riddle.

Треньори там са били професори, пилоти и астронавтът Уинстън Скот. Татяна сподели, че пътуването й е било финансирано от NEXO, Фондация „100 Слънца“ на рапара 100 Кила и ложа „Яйлата“.

„Там имахме полет, който беше най-основната дейност от цялото обучение. Летях около 1 час с професионален пилот, който беше зад мен. Целта на самия полет беше да ни се покажат ония усещания, които само астронавтите и военните пилоти познават – силно притегляне, нулева гравитация, отрицателно ускорение, както и урок по пилотиране. Самолетът, на който летяхме, е специален и е за въздушна акробатика – EXTRA 300L.

Първия ден имахме само лекции и подготовки за полета, камерата за хипоксия и работата със симулатора за изследване на нощните облаци и други явления в мезосферата. Пътувахме до Дейтона Бийч, град на около час и половина от Мелбърн, където основно се проведе академията. Там всъщност бяхме в главната сграда на университета Embry-Riddle, където се намира камерата за хипоксия.

Намалиха ни нивата на кислород до 6%, като следяха пулса ни, а докато това се случваше, ние имахме поставени задачи и паралелно с това трябваше да следим собствените си симптоми и тези на другите. При мен лично възникна цианоза и имах остра болка в ушите, но други изпаднаха в еуфория, липса на координация, замаяност, неадекватност и т.н. По време на този експеримент бяхме записани на видео, което трябваше да изгледаме и обсъдим след това. В един от дните там ни беше и работата с костюмите за IVA (Intra-Vehicular Activity), научихме се как да ги обличаме, компресираме и декомпресираме. Това са доста бавни и сложни процеси, но смея да кажа и изключително забавни“, разказа за „Нова Варна“ младата Татяна.

„Освен тези лагери също съм участвала и в Space Challenges Bootcamp и лагер-школата по Астрономия и Астрофизика „Бели Брези“, както и в мастъркласове по физика на елементарните частици на CERN“, допълни тя.

За пречките и трудностите по пътя към Космоса

Една от големите пречки е това, че нямам подобно развитие в България. Разбира се, има образование, теоретични лагери по науки и т.н., но пряко за космонавт – не. България не е дори асоцииран член на ЕСА, а доскоро си мислех, че е. Това е огромен минус, защото не мога да участвам в редица обучения, стажове и т.н., както и няма как да имаме трети български космонавт. Това, че трябва да пътувам често в чужбина е пречка, не само финансова. Яде много време, организация, нагаждане с други часови зони и т.н. А въпросът е там, че аз не искам да се спирам до едно едноседмично обучение в годината. Искам да се развивам с пълна скорост“, заяви амбициозната българка.

 

На въпроса дали има план Б или астронавтиката е единствената й цел, Татяна отговаря „Според мен най-важната част са приключението и пътят до звездите. За да участвам в селекцията, аз вече трябва да имам професионален стаж и т.н. Имам много идеи, но се надявам да стигна до Космоса“.

Съветите, които Татяна би дала на други млади и амбициозни хора като нея

„Обикновено космонавтите не ги е страх, защото на Земята са подготвяни с години за всякакви ситуации и са наясно какви са рисковете. Наскоро говорих с един човек и той ми спомена, че за него астронавтите са друг тип хора, някак висши. Спорно е това, но и в същото време страшно вярно“, сподели Татяна.

„Трябва да си решителен, буден, мислещ, да имаш самоконтрол, да си уникален отборен играч и лоялен на екипа. Няма място за несигурни хора там горе. Важно е момичетата да не остават на заден план, може физически да не са толкова силни, но жените имат качества, които повечето мъже нямат. Трябва най-подготвените хора да бъдат избирани. Феминист съм, когато виждам, че някой е подценен просто защото е от женски пол. Всеки човек трябва да се бори за това, което иска и да се труди. Само тогава има справедливост“. С тези думи Татяна Иванова завърши интервюто си пред „Нова Варна“.

Млади и целеустремени хора като Татяна могат да бъдат повод за гордост за България, а и не само. Заслужава си да следим нейното развитие и пътя, който извървява към мечтите и целите си. Пожелаваме й успех!