Специалист: Не сме преживели нито едно от най-мощните вулканични изригвания в историята

Това са думите на специалист от Института “Нилс Бор” към Копенхагенския университет. Според него изригването на Ейяфятлайокутъл от 2010 г. бледнее пред тези, които са се случили назад във времето. До този извод се стига след анализи на ледените ядра

Древни ледове от Антарктида и Гренландия разкриват мощни вулканични изригвания, станали по време на последния ледников период, съобщи електронното издание Юрикалърт, цитирано от DarikNews.

Шестдесет и девет от тях са били по-силни от всяко едно изригване в съвременната история. Според специалисти от Копенхагенския университет, които стоят зад изследването, тази вулканична активност може да покаже чувствителността на планетата към климатичните промени.

“Не сме преживели нито едно от най-мощните вулканични изригвания в историята. Можем да видим това сега. Ейяфятлайокутъл, който парализира европейския въздушен трафик през 2010 г., бледнее в сравнение с изригванията, които установихме по-назад във времето. Много от тях са били по-силни от всяко изригване, станало в последните 2500 години“, казва Андерс Свенсон от Института “Нилс Бор” към Копенхагенския университет.

Сравнявайки ледовете от Антарктида и Гренландия, той и неговите колеги успяват да направят оценка на броя и интензитета на вулканичните изригвания в последните 60 хиляди години. Досега констатациите за тези явления отпреди повече от 2500 години бяха свързани с голяма несигурност и липса на точност.

Осемдесет и пет от идентифицираните от изследователите вулканични изригвания са били големи и глобални. Шестдесет и девет от тях се оценяват като по-мощни от изригването през 1815 г. на вулкана Тамбора в Индонезия – най-голямото в документираната човешка история. Тогава толкова много сярна киселина е изхвърлена в стратосферата, че блокира слънчевата светлина и предизвика глобално охлаждане в следващите години. Изригването предизвиква също цунами, суша, глад, а най-малко 80 хиляди са жертвите.

„За да се направи възстановка на древни вулканични изригвания, анализите на ледените ядра предлагат няколко предимства пред други методи. Всеки път, когато се случи наистина голямо изригване, сярна киселина се изхвърля в горните слоеве на атмосферата, която след това се разпространява по света – включително в Гренландия и Антарктида. Можем да оценим размера на едно изригване на базата на падналото количество сярна киселина“, обяснява Андерс Свенсон.

В предишно проучване изследователите успяват да синхронизират ледовете от Антарктида и Гренландия, т.е. да датират съответните слоеве на ядрото в една и съща времева скала. По този начин те могат да сравнят остатъците от сяра и да установят кога сярната киселина се е разпространила към двата полюса след значими в световен мащаб изригвания.

„Новата хронология от 60 хиляди години на вулканичните изригвания ни предоставя по-добри статистически данни от всякога. Сега можем да видим, че много повече от тези мощни изригвания са ставали през праисторическата ледникова епоха, отколкото в съвремието. Тъй като големите изригвания стават относително рядко, е необходима дълга времева линия, за да знаем кога се случват“, обяснява Андерс Свенсон.

Той казва, че когато са достатъчно мощни, вулканичните изригвания могат да повлияят на глобалния климат, където обикновено се наблюдава 5-10-годишен период на охлаждане. Затова има голям интерес към картографирането на големите изригвания от миналото – могат да помогнат да се погледне в бъдещето.

„Ледовете съдържат информация за температурите преди и след изригванията, което ни позволява да изчислим влиянието върху климата“, обяснява още датският специалист.

Данните от проучването са публикувани в изданието “Клаймът ъв дъ паст”.

По публикацията работи: Пламена Сутева