Пристанище „Карантината“ във Варна е почти неизползваемо

Рибарският порт беше завършен през 2020 г., а средствата вложени в него са близо 14 млн. лв., като се предвиждаше пристанището да стане най-модерното по Северното Черноморие

Заради натрупалите се наноси новото пристанище „Карантината“ във Варна почти не може да се ползва. По проект то разполага с места за 100 рибарски лодки и за 16 стопански кораба. Плавателните съдове обаче не могат да акостират там, тъй като подходът вече е твърде плитък. Строителството на рибарския порт приключи в края на 2020 година и струваше близо 14 милиона лева, повечето от които европейски средства. Това разбираме от репортаж на БНТ.

Проектът за рибарското пристанище „Карантината“ предвиждаше то да стане най-модерното по Северното Черноморие. Освен стоянка за рибарски кораби и лодки, там трябваше да има и рибна борса с ресторант. Те обаче не работят, въпреки че сградата беше построена преди 2 години.

При изграждането на пристанищна инфраструктура у нас се изисква и становище на учените от Института по океанология към БАН. Те са хората, които могат да определят най-подходящото място за изграждането на порт, за да няма негативни последствия.

„Промяна на дълбочини, промяна на седиментни потоци, изменения на плажната ивица и съответно последващите проблеми с функционирането на самото пристанище. Тогава не се обърнаха към нас“, каза доц. д-р Николай Вълчев – директор на Института по океанология към БАН.

Според доц. Вълчев натрупването на наноси в акваторията на пристанищата е естествен процес. Съоръжения с такива големи размери променят крайбрежните течения. Затова е важно специалистите да кажат къде и как да бъде разположен даден порт.

Такова съгласуване не е направено за рибарското пристанище “Карантината”.

„Там продължава прогресивно да изплитнява, поради което то не може да изпълнява функциите, за които е построено, съответно плажната ивица, която преди беше най-тясна в тази част на плажа, сега в момента е най-широка, тоест това е, защото се блокира седиментният поток, седиментите губят своята сила, своето движение и там се утаяват. В резултат на което се получава това натрупване на седименти и характерното им завихряне, което се вижда много добре от сателитни снимки и дронове“, каза Вълчев.

Решението вече е само едно – зоната на пристанището да се драгира през определен период от време.

Честото драгиране в акваторията на рибарския порт обаче струва скъпо.

По публикацията работи: Пламена Сутева