Предполагам, че темата за минималната работна заплата ще присъства и по-нататък през годината и това ще се поражда от по-високите темпове на инфлацията. От вдругиден тя става 710 лева, но този ръст от 9,2% спрямо сегашното ѝ ниво вероятно до някаква степен е изконсумиран от инфлацията. Това смята бившият социален министър Бисер Петков.
По думите му минималната работна заплата преди всичко трябва да покрива разходите за живот на най-нископлатените работници.
„Това са инструментите на държавата да влияе върху политиката на доходите и ние виждаме, че другият актуален въпрос, който се обсъжда, е свързан с базата за определяне на социалните помощи, който се предлага да се обвърже с линията на бедност“, каза още Петков.
Той напомни, че има проектодиректива на ЕС за минималната работна заплата в страните от съюза. Препоръчва се тя де е обвързана със средната работна заплата, като обикновено пропорцията е 60%“, уточни Петков.
Неговата прогноза е, че няма да се приключи с това увеличение на минималната заплата тази година. Също, че най-вероятно ще се увеличи делът на т. нар. група на „работещите бедни“, ако минималното възнаграждение не покрива темпа на инфлация.
Петков определи като стъпка в правилната посока обвързването на социалните плащания с линията на бедност.
Той припомни още, че е предвидено българите да могат да се възползват и от европейските пенсионни фондове в бъдеще. Целта е да се насърчи допълнителното пенсионно осигуряване и то да е по-прозрачно и евтино за потребителите, обясни бившият социален министър.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
