Телескопът „Хъбъл“ засне най-далечната звезда, наблюдавана някога (ВИДЕО)

Оказва се, че този свръхгорещ гигант се е сформирал преди около 13 милиарда години и вече е изчезнал. Сега звездата се вижда такава, каквато е била преди 12,8 милиарда години. Астрономи са я нарекли Еарендел, което носи значението утринна звезда или изгряваща светлина

Астрономи откриха най-далечната звезда, наблюдавана някога – свръхгорещ и свръхярък гигант, който се е формирал преди близо 13 милиарда години в зората на Космоса, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на публикация в сп. „Нейчър“.

Тази светеща синя звезда обаче е изчезнала отдавна. Тя е била толкова масивна, че почти сигурно се е взривила на късчета само няколко милиона години след появата си. Бързата ѝ гибел прави откритието на международен екип с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“ още по-невероятно, тъй като са необходими еони, докато светлината, излъчвана от далечни звезди, достигне до нас, пише БТА.

„Виждаме звездата такава, каквато е била преди около 12,8 милиарда години или около 900 милиона години след Големия взрив“, каза астрономът и водещ автор на изследването Брайън Уелч от университета „Джонс Хопкинс“. „Определено имахме късмет“, допълва той.

Астрономът я назовава Еарендел (Earendel), староанглийско име, което означава утринна звезда или изгряваща светлина – по думите му „подходящо наименование за звезда, която сме наблюдавали във време, често наричано „космическа зора“.

Предишният рекордьор, Икар, също син свръхгигант, открит от „Хъбъл“, се е формирал преди 9,4 милиарда години – повече от 4 милиарда години след Големия взрив.

И в двата случая астрономите са използвали техника, известна като гравитационна леща, за да увеличат слабата звездна светлина. Без нея Икар и Еарендел нямаше да бъдат забележими предвид огромните им разстояния.

Макар „Хъбъл“ да се е „взирал“ в галактики, отдалечени на 300-400 милиона години от Големия взрив, който е формирал Вселената, отделните им звезди е невъзможно да бъдат открити.

Въз основа на данните от „Хъбъл“ учените допускат, че Еарендел може да е била сред първото поколение звезди, родени след Големия взрив. Бъдещите наблюдения с наскоро изстреляния космически телескоп „Джеймс Уеб“ трябва да предоставят повече подробности или „още едно парче от космическия пъзел, който представлява еволюцията на нашата Вселена“.

Според настоящите данни Еарендел е била над 50 пъти по-голяма от Слънцето и около 1 милион пъти по-ярка, превъзхождайки Икар. Възможно е тя да е била главната звезда в бинарна или дори в тройна или четворна звездна система, отбелязва Уелч.

Телескопът „Джеймс Уеб“, който е 100 пъти по-мощен от „Хъбъл“, трябва да помогне да се изясни колко масивна и гореща е била звездата в действителност и да разкрие повече за нейната родителска галактика.

По публикацията работи: Мариела Анастасова