Редакция "Нова Варна"
Българските граждани искаха промяна към едно по-светло и предвидимо бъдеще, а какво получиха – хаос, нестабилност и задълбочаване на бедността у нас. Рязкото повишаване на сметките за ток, на основните хранителни продукти, както и на горивата е само началото на цялостното поскъпване на живота в България. Въпреки външните кризи обедняването е по-голямо, отколкото при другите държави.
Не дай си боже и войната да стигне до нашата врата… с посредствената външна политика, която се води от управляващите, както и постоянно непремерените думи на Кирил Петков… Господ да ни е на помощ!
Така наречената политическа класа никога не е била толкова управленски слаба. Ораторските умения на голяма част от управляващите е доста под това на средно образован човек. Политическата ни история не помни толкова грешен и неправилен изказ, както използването и бъркането на термини, на които дори не се познава и значението.
Българският премиер господин Кирил Петков се държи като предприемач, наел под аренда държавата България. Той се разпорежда с нея, без да се е опитал дори да вникне в някои нейни съкровени ценности.
Из мрежата: „….Понякога се чудя дали Божинката говори или министър-председател…“
Запазена марка на това 100-дневно управление на „Промяната“ е създаването на празни надежди, химерни инвестиции, илюзия за подобряване на живота на обикновения човечец и демонстриране на военна мощ, която не притежаваме.
От тези 100 дни разбрахме, че проблемите на нашата мила Родина са:
- Гешев
- Русия
- Северна Македония
- Украйна
Явно според правителството оцеляването и прехраната на българските граждани и бизнес не са важни…
Почти всички отрасли имат готовност за протести, но това не е важно.
Но нека първо да започнем с управляващата коалиция между ПП, „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Каква е тяхната единна идеологическа основа, на която стъпват…. няма такава! Или пък има – властова и финансова…
Присъединяването на БСП към управляващата коалиция е последният вопъл на Нинова да изконсумира властта си, като председател на Българската социалистическа партия, и да задоволи старото си желание да е министър-председател… Е, в случая стана заместник министър-председател по икономиката и индустрията. Но нея я устройва, защото успя да създаде надежди и обвързвания, с които да получава подкрепа от някои от членовете на БСП. БСП вече не е лява партия, а партията на Нинова.
„Демократична България“ се бори за елементарното си оцеляване, овладяване на съдебната система, ако може и по тяхна инициатива да доставяме оръжие на братска държава, за да се сражава с друга близка за България страна. Други социални проблеми не са им на дневен ред.
„Има такъв народ“ сигурно няма да успеят да влязат в следващия парламент, защото демонстрираха тотална липса на политическа отговорност.
Какво ли още очаква нашата мила Родина? Колко ли още предателства ни очакват?
Автор: Мирослава Вълкова
Дългогодишен политически PR експерт
