Редакция "Нова Варна"
Българско семейство, живеещо в Англия, успя да прибере бебето си от Украйна. След като никой не им оказва помощ, семейството решава само да тръгне за Украйна и да вземе детето си. Преминали през множество премеждия и дълго чакане, Анелия и Борислав най-накрая са заедно с дъщеря си и скоро планират да се приберат в дома си в Англия
Тема с продължение и то с щастлива развръзка. Преди месец семейство българи разказаха своята история за детенцето им, което се износваше от сурогатна майка в Украйна. Когато бебето се роди, през сълзи Анелия и Борислав се помолиха на властите да им помогнат, за да вземат дъщеря си и да я изведат с всички необходими документи от Украйна. За съжаление не срещнаха подкрепа, но пък тръгнаха сами. И въпреки войната дъщеря им вече е с тях.
Надежда по време на война: Българско семейство чака дете от сурогатна майка в Украйна
На 25 март, когато всички бягат от Украйна, Анелия и Борислав заминават за там, за да вземат дъщеря си, износена от сурогатна майка. Хоуп се е родила седмица по-рано в клиника в Киев. Тя е бебе, чакано 8 години.
„В един слънчев и много горещ дете прочетох едно съобщение – Здравейте, имате дъщеря. Роди се в 1:26 ч. Тя е 3,190 кг. и е 51 см.“, разказа Анелия в ефира на „Здравей, България“.
По това време Анелия и Борислав са в Лондон, където живеят от години. Обръщат се към консулството за съдействие, но оттам им казват, че трябва да изчакат войната да свърши.
„Звънях в Киев и оттам ми казах, че не могат да издадат акт за раждане. Тогава вече помислих, че съм загубила всичко. Казах на мъжа ми, че сме загубили нашето дете и много плаках“, споделя Анелия.
След като семейството не получава помощ, тръгват сами за Киев. Качват се на самолета за Полша. Оттам с такси тръгват към границата с Украйна.
„Вървим 30 минути от едната граница до другата с куфари и вече трябва да видим позната, която е приятелка на свекърва ми и познаваме от Фейсбук. Ами ако не беше истина? Ами никой не ни чакаше? Ние нямаме телефон и жената не говори английски, а само украински“, сподели още Анелия.
Късно вечерта пристигат в Лвов. От репродуктивната клиника им казват да чакат бебето там, защото в Киев е опасно. Това е и първата нощ в която Анелия и Борислав чуват взривове и сирени и се налага да се крият в бомбоубежище.
„Чакахме и мислехме, че нашето детенце ще е тук във вторник, но уви. Казаха да чакаме. Обадиха ни се да ни кажат, че са намерили професионална частна детегледачка, която ще докара бебето при вас. Разбрахме се първо за сряда, после за четвъртък, петък и най-накрая в събота я доведоха“, разказа семейството.
Междувременно военните искат да мобилизират Борислав. Преглеждат паспорта му и правят проверки, при което казват, че паспорта е фалшив и той е украинец. Други го оприличават на чеченец, заради брадата му. След дългите премеждия идва и най-чакания ден, когато трябва да вземат дъщеря си от ЖП гарата в града. Детето пътува 12 часа с влак.
„Имаше час и половина закъснение, почнаха да вият сирени и си помислихме, че нещата ще станат още по-трудно. По едно време видях да слиза детегледачката с кошчето. Аз я познах, тя беше толкова спокойна, с една лека усмивка и казах „Това е моето бебе!“. Първоначално не можеш да повярваш, че това се случва и най-накрая се обърнах към Боби и казах „Това е, ние си я имаме“, спомня си Анелия.
Анелия и Борислав пристигат в България преди 2 дни. Скоро планират да се приберат в Англия с новия член на семейството.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
