Пламена Сутева
Това са думите на българския президент по повод деня на здравето. По негови думи това може да се случи чрез целенасочени политики за инвестиции в хората. Според Радев здравната система в страната е натоварена с немалко проблеми и именно медицинските специалисти носят голямата отговорност да върнат доверието на хората
Дължим признателност и по-добра среда за работа на българските медици и здравни специалисти, които с висок морал, смелост и всеотдайност изпълняват своя свещен дълг да се борят за живота и здравето на българските граждани. Това заяви държавният глава Румен Радев на среща с представители на съсловни организации в системата на здравеопазването и мениджъри на болници в Световния ден на здравето – 7 април.
Държавният глава подчерта, че здравната система в България е натоварена с немалко проблеми и именно медицинските специалисти носят голямата отговорност да върнат доверието на хората, а човекът да бъде поставен в центъра на системата и тя да работи в негова полза. По думите на президента, е настъпил „златният час“ за спасението на българското здравеопазване чрез целенасочени политики за инвестиции в хората – както за грижите за пациентите, така и за условията на труд и заплащане на здравните ни специалисти.
На срещата бяха обсъдени част от проблемите в системата на здравеопазването – недостатъчно финансиране, организационни трудности, пречки пред професионалното развитие, огромни неравенства в доходите. „Проблемите са много, за тях трябва да се води дебат в обществото и да бъдат поставени на най-високо ниво, за да може медицинското съсловие да се обедини и да излезе с ясно предложение за рационален модел на българското здравеопазване, в центъра на което наистина да бъде човекът“, посочи Румен Радев.
Президентът открои ниското заплащане, лошите условията на труд на много места, неравенствата в разпределението на финансовия ресурс в системата на здравеопазването, както и проблемите пред професионалното развитие, сред основните причини за дефицита на кадри в почти всички специалности. Затова, според държавния глава, са необходими целенасочени политики за задържане на медиците ни в страната и за обновление на лекарския състав. „След кризата с COVID-19 трябва да направим така, че медиците ни да имат необходимия социален статус, условия за работа и квалификация за високоблагородната обществена дейност, която изпълняват“, подчерта Румен Радев.
Румен Радев подчерта също така, че в обществото ни има амбиция за промяна на здравния модел, като за това могат да допринесат предвидените средства и проектите, разработени в Плана за възстановяване и устойчивост, който беше реализиран и усъвършенстван в значителна степен от служебното правителство. Фокусирането на тези проекти върху осигуряването на максимална достъпност на здравните грижи, професионалната реализация на младите лекари в България и за внедряването на съвременни технологии е съществена стъпка в тази насока. Създаването на система за спешна помощ по въздуха (HEMS), изграждане и оборудване на регионални центрове, в които да се предотврати инвалидизация на стабилизираните пациенти и изграждане на амбулатории за доболнична помощ в цялата страна, също ще допринесе за повишаване на качеството на здравните грижи.
Представителите на съсловните организации в сферата на здравеопазването посочиха, че най-големият капитал на системата са хората, които работят в нея и грижата и вниманието на държавата трябва да бъдат насочени към тях, но и към инвестиции в материално-техническата база и модерна апаратура от най-висок клас.
Кадровият дефицит беше откроен като един от най-големите проблеми на здравната ни система, който трябва да се анализира по региони, да има дългосрочно и устойчиво планиране и финансово обезпечаване. Откроена беше и важната роля на медицинските университети за създаването на висококвалифицирани кадри.
Обща беше позицията, че е необходима цялостна стратегия с ясни цели и приоритети, линеен времеви график с ясни отговорности на субектите и финансово обезпечаване. „Необходимо е да се подобри достъпът до здравни грижи и качеството и ефективността на лечението. Високият брой хоспитализации на глава от населението, високата смъртност и ниската продължителност на живота у нас изискват неотложни мерки и програми за преодоляване на негативните тенденции“, беше посочено още по време на разговора.
В срещата участваха д-р Иван Маджаров – председател на Български лекарски съюз, проф. д-р Красимир Иванов – председател на Асоциацията на университетските болници в България, д-р Неделчо Тотев – председател на Сдружението на общинските болници в България и директор на МБАЛ-Чирпан, д-р Васислав Петров – председател на Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение и директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“- Сливен, д-р Дечо Дечев – директор на УМБАЛ „Свети Иван Рилски“, проф. Иван Поромански – директор на УМБАЛСМ „Пирогов“, доц. Любомир Киров – председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, акад.проф.д-р Лъчезар Трайков, ректор на Медицински университет – София и Петя Недкова, представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
