Репичките съдържат голяма концентрация на витамин С, както и фитонциди. Този зеленчук е в полза и на нервната система. Учени твърдят, че в репичките се съдържа и вещество, което може да забави развитието на тумори в организма
Вкусът на репичките е остър, с лека горчивина. Въпреки това и възрастните, и децата ги обичат. Диетолозите посочват защо са полезни и кой трябва да внимава с този зеленчук, пише DarikNews.
„Репичките ще помогнат на тялото да стане по-силно след дълга зима. Съдържат много витамин С, а той подпомага имунната система, участва в синтеза на колаген и други важни биохимични процеси“, каза диетологът Анастасия Плещева.
Освен това репичките съдържат фитонциди, както лука и чесъна. Тези биологично активни вещества са в състояние да инхибират растежа на микроорганизмите. Синапеното масло има и бактерицидно действие, което придава на репичките характерната горчивина.
Репичките са полезни и за нервната система, защото съдържат витамини от група В. Когато не са достатъчно в организма, се чувстваме уморени, раздразнителни и имаме проблеми със съня. Освен това репичките съдържат калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, витамин РР – всички имаме нужда от тях за здраве и благополучие“, припомня диетологът.
В репичките, както и в много други представители на семейството на кръстоцветните, има биологично активно вещество индол-3-карбинол. Научните изследвания са доказали, че то може да забави развитието на тумори в организма.
Дали репичките ще ви помогнат да отслабнете е спорен въпрос. Калоричното им съдържание е минимално, тъй като зеленчукът се състои главно от вода и диетични фибри. Но може да стимулира апетита.
Репичките обаче съдържат вещества, които могат да раздразнят стомашната лигавица. Ето защо хората с гастрит, язва и други заболявания на стомашно-чревния тракт трябва да бъдат по-внимателни с този зеленчук.
Препоръчително е репичките да не се консумират на празен стомах.
При подагра репичките са напълно изключени от менюто. Съдържат пурини, естествени вещества, които могат да повишат нивото на пикочната киселина в организма.
По публикацията работи: Пламена Сутева
