Бившият германски канцлер: Руското нахлуване в Украйна е брутално нападение

С нея разговаря германският журналист от сп. „Шпигел“ Александър Озанг. Руското нахлуване в Украйна е „брутално нападение, при което не се зачитат човешките права, а за това няма извинение“, сподели в интервюто бившият германски канцлер

Руското нахлуване в Украйна е „брутално нападение, при което не се зачитат човешките права, а за това няма извинение“, каза бившият германски канцлер Ангела Меркел в първото си интервю, откакто напусна поста си, предаде Нова, цитирайки ДПА.

Тя заяви, че това нападение е голяма грешка, но отбеляза, че никога не е имало вариант, при който да бъде създадена такава архитектура на европейската сигурност, която да убеди Русия да следва друг път. „Разбира се, че съм се питала къде сгрешихме“, каза тя, размилшлявайки върху по думите ѝ тази „голяма трагедия“. Можехме ли да направим повече за предотвратяването на тази голяма трагедия. Затова и ме питате защо, естествено, все още си задавам подобни въпроси.“

Но Меркел заяви, че по никакъв начин няма да се извинява за опитите, които е правила като канцлер да търси дипломатическо решение на нарастващото напрежение, докато през цялата 2021 г. Русия постоянно загатваше, че може да нападне Украйна.

„Не трябва да виним дипломацията само защото не е проработила“, каза тя. „Затова не виждам защо трябва да казвам, че съм сгрешила и няма да се извинявам за това.“

Тя отбеляза, че никога не била наивна по отношение „ненавистта“, която руският президент Владимир Путин изпитва към западния модел на демокрация. По думите ѝ е предупреждавала на няколко пъти колегите си, че той иска да разбие Европейския съюз, който според нея Путин смята за дъщерен проект на отбранителния пакт НАТО, съществуването на който руският президент е използвал като предлог за войната.

Тя изтъкна също, че постът, който е заемала, налага да преценява много внимателно думите си, когато коментира конфликта в Украйна. „Аз съм бивш канцлер, което означава, че не съм съвсем редови гражданин“, каза Меркел.

Тя посочи, че затова се пази да не влияе на днешните дебати, тъй като по думите ѝ не е нейна работа да седи и дава съвети отстрани.

Вместо това, каза Меркел, тя поема само такива ангажименти, каквито смята, че биха ѝ били приятни.

Меркел добави, че освен това има „пълно доверие“ в сегашното правителство на канцлера Олаф Шолц, който беше финансов министър в последния ѝ кабинет.

По отношение на Минските споразумения бившият канцлер, която през 2014 г. оглави процеса по налагането на санкции от Запада на Русия заради анексирането на Крим, каза, че те са успокоили обстановката след анексирането на Крим и са дали време на Украйна да укрепне, посочва Ройтерс.

„Какво щеше да стане, ако през 2014 г. никой не го беше грижа и Путин просто беше продължил? Изобщо не искам и да си го представям“, каза тя.

Меркел добави, че навремето е била против приемането на Украйна в НАТО, защото е искала да предотврати изостряне на отношенията с Русия, а в Киев не са били готови за членство.

„Това не беше тази Украйна, която виждаме днес. Страната беше нестабилна и пропита от корупция.“

Интервюто взе германският журналист от сп. „Шпигел“ Александър Озанг, който в миналото няколко пъти е интервюирал Меркел. То беше излъчено по германската обществена телевизия А Ер Де.

Меркел напусна канцлерския пост след парламентарните избори миналата година и реши да си вземе няколкомесечна почивка, след като беше управлявала Германия от 2005 до 2021 г.

През последните месеци Меркел казваше, че не иска да говори публично, защото смята, че като бивш лидер не бива да се меси, правейки коментари отстрани. Миналата седмица тя най-накрая обяви, че подкрепя всички усилия на германското правителство, ЕС, САЩ, НАТО, Г-7 и ООН за „прекратяването на тази варварска агресивна война на Русия“, отбелязва ДПА.

При управлението си Меркел винаги е гледала да не оставя комуникацията с Путин да прекъсва напълно, въпреки че тя лично не изпитваше симпатии към руския лидер. Но действията ѝ по отношение на руско-германския газопровод „Северен поток 2“ ѝ навлякоха доста критики, че с този проект се увеличава зависимостта на Германия от Москва, отбелязва ДПА.

По публикацията работи: Станислава Гавазова