Утре е Петдесетница. Какво се прави на този празник

Утре, на 12 юни отбелязваме Петдесетница. Това е един от най-големите православни празници. Той се отбелязва на 50-ия ден след Великден – винаги в неделя.

На този ден се празнува рожденият ден на Христовата църква. На този ден Исус Христос основава църквата си на земята чрез пращането на Светия Дух.

Според библейското предание на 50-ия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. Дванайсетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Христос. Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици.

Апостолите се изпълнили със Светия Дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели. Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.

Празникът Петдесетница се нарича също и Света Троица, тъй като слизането на Светия дух преобразява не само апостолите, но и всички присъстващи, които повярвали в Христа и приели Светото кръщение.

По думите на Св. апостол Павел след Петдесетница: „Вече няма елин, ни юдеин, ни мъжки пол, ни женски, защото всички са едно в Христа“. Това е обединението, при което всеки вижда в човека до себе си свой възлюбен брат.

Ореховите листа имат важно значение и в българските традиции на Света Троица. Тъй като се вярва, че душите на починалите са пуснати на Великден и се прибират на Спасовден, Света Троица или Свети Дух, в някои райони като Родопите, Тракия, Странджа на тези празници жените носят свежи орехови листа, разстилат ги върху пода на църквата и коленичат върху тях, затваряйки очите си.

Вярва се, че по този начин те „могат да чуят или да видят“ починалите си близки или светците. След литургията тези листа се носят на гробищата и се разстилат по гробовете – „за да правят сянка на починалите“.

В Ловешко вместо орехова шума в църквите се носят липови листа и клони и се коленичи върху тях, а след това също ги отнасят на гробищата. В селата в Троянско наричат Петдесетница „празник на липата“, защото в този ден дърветата обръщат листата си надолу. На излизане от църквата след празничната литургия хората преминават под венец от липови клони „за здраве“.