Палеонтолог: Oткрихме останки на мастодонт, разказващи за участта му

Анализ на мастодонт от ледниковата епоха, открит в Индиана, разкрива, че изчезналото животно е умряло на 100 мили от дома в кървава битка в сезона на чифтосване преди 13 200 години

Изследователите са проследили живота на примитивния слон – от редовните миграции до последните му моменти – чрез сканиране и провеждане на химически тестове върху бивник от девет и половина крака. Забележително е, че те успяха да покажат не само как умря осемтонното същество, но и възрастта му по това време и откъде е пътувало и също, пише Daily Mail.

Те открили, че мастодонтът на име Бюшинг е бил убит на 34-годишна възраст в днешната североизточна Индиана в САЩ. Изследователите казаха, че е оставен смъртоносно ранен, след като върха на бивника на друг мастодонт е пробил дясната страна на черепа му. Бюшинг е пътувал до предпочитаното си лятно място за чифтосване всяка година през последните три години от живота си – предприемайки на север от зимния си дом – и може също да е прекарал време в проучване на сегашния централен и южен Мичиган на повече от 250 мили.

Водещият автор на новото изследване д-р Джошуа Милър от университета в Синсинати каза: „Резултатът, който е уникален за това проучване, е, че за първи път успяхме да документираме годишната миграция по суша на индивид от изчезнал вид.

„Използвайки нови техники за моделиране и мощен геохимичен инструментариум, ние успяхме да покажем, че големи мъжки мастодонти като Buesching мигрират всяка година към местата за чифтосване.“

Екипът от изследователи от САЩ използва лентов трион, за да изреже тънка по дължина плоча от центъра на бивника – която е по-дълга и по-запазена от лявата, също открита като част от останките на мастодонта. Те успяха да реконструират променящите се модели на използване на ландшафта през два ключови периода: юношеството и последните години на зряла възраст.

Съавторът професор Даниел Фишър, уредник в Музея на палеонтологията на Мичиганския университет, каза: „В този бивник пред вас е цял живот.

„Растежът и развитието на животното, както и неговата история на промяна в използването на земята и промяна в поведението – цялата тази история е уловена и записана в структурата и състава на бивните“.

Подобно на съвременните слонове, като млад мъжки Бюшинг вероятно би останал близо до дома в централна Индиана, преди да се отдели от воденото от жени стадо като юноша.

Като самотен възрастен той пътуваше по-далеч и по-често, често изминавайки близо 20 мили за месец. Използването му на пейзажа също варираше сезонно с драматично разширяване на север през лятото, което включваше местата за чифтосване. Д-р Милър каза: „Всеки път, когато стигнете до топлия сезон, мастодонтът Бюшинг отиваше на едно и също място – бам, бам, бам – многократно.

„Яснотата на този сигнал беше неочаквана и наистина вълнуваща.“

При суров плейстоценски климат, миграцията и други движения бяха от решаващо значение за репродуктивния успех на мастодонтите и други големи бозайници.

Но малко се знае за това как техните географски обхвати и мобилност се колебаят сезонно или се променят с полова зрялост. Техниките за анализиране на съотношенията на различни форми или изотопи на елементите стронций и кислород в древните бивни помагат на учените да разкрият някои тайни.

Мастодонтите, мамутите и съвременните слонове са част от група големи бозайници с гъвкави хоботи, наречени хоботни.

По публикацията работи: Силвана Димитрова