Учените проучиха 500 собственици на котки относно емоционалната им връзка с домашния им любимец. Проучването също постави под въпрос характеристиките и поведението на котката им. Резултатите показват, че котките са по-склонни да надраскат дивана, ако имат тясна емоционална връзка със собственика си
Докато котките имат репутацията на независими и нелюбими към хората, много собственици създават тесни емоционални връзки със своите котенца, съобщиха от Daily Mail.
Но ново проучване може да откаже собствениците да показват толкова много любов към котките си. Изследователи от Федералния университет в Рио Гранде до Сул предупредиха, че котките са по-склонни да надраскат дивана, ако имат тясна емоционална връзка със собственика си.
Неочаквано в нашето проучване котките с поведението на надраскване на мебели или унищожаване на предмети бяха свързани с по-високо ниво на емоционална близост със собственика“, пишат изследователите.
В проучването изследователите се заеха да разберат дали нивото на емоционална близост между собствениците и техните котки влияе върху поведението на животното.
„Доказателствата потвърждават, че поведението на котките влияе върху нивото на емоционална близост между животните и собствениците“, пише екипът в своето проучване, публикувано в Journal of Veterinary Behaviour. „При някои обстоятелства лошата връзка може да доведе до пренебрегване, малтретиране или изоставяне на животното.“
Изследователите анкетирали 500 собственици на котки в Бразилия относно емоционалната им връзка с котката им, характеристиките, които описват котката им, и поведението на котката им. По-голямата част от участниците (90%) са жени и нивото на емоционална близост е по-високо в тази група, отколкото при собствениците от мъжки пол.
Фактори като наличието на други домашни любимци и честите посещения при ветеринаря също са пряко свързани с по-високо ниво на емоционална близост. „Не е открита връзка между нивото на емоционална близост на собственика и наличието на агресия, прекомерна вокализация или неподходящо елиминиране в котката“, пишат изследователите.
По публикацията работи: Силвана Димитрова