Учени откриха зловещ портал към подземния свят на маите (ВИДЕО)

В пещерата Actun Tunichil Muknal в Белиз подробностите за религиозните жертвоприношения на древните маи попадат на фокус, тъй като нови изследвания създават картина за това как ритуалите са били използвани за възпроизвеждане на историята за сътворението на маите

Зловещото червено сияние на факлите можехме да видим на напукана керамика, лежаща върху влажния, глинен под на пещерата. Нашият водач освети с бяла светлина сталактити и сталагмити, осветявайки счупени каменни метати – инструменти, използвани от маите за смилане на царевица – и големи глинени съдове, предават Би Би Си.

Тогава лъчът улови блясъка на човешки череп, наполовина заровен в глината, предните му зъби бяха напукани, а костта отдавна беше кристализирала в калцит. Това беше главната зала на Actun Tunichil Muknal (пещерата ATM) в джунглата на западен Белиз и за маите тази зловеща, завладяваща пещера беше свещен вход към Xibalba, подземния свят на маите.

Повече от 1000 години дългата 5k подземна пещерна система ATM лежеше необезпокоявана. Местните жители преоткриват входа през 1986 г. и малко след това хидрологът и спелеолог Томас Милър открива скелети вътре. През последвалите десетилетия необичайно самотната пещера стана обект на много изследвания, предлагайки на учени и безстрашни пътешественици да надникнат в религията и обществото на маите от около 700-900 г. пр. н. е. От изследванията на това и други места в Белиз археолозите знаеха, че маите са се осмелявали да навлизат дълбоко в пещерите, за да се свържат по някакъв начин със своите божества, но спецификата на тези церемонии и ритуали – и причините за тях – остават забулени в мистерия.

След това през 2021 г. двама от ключовите археолози, които са участвали в разкопките на пещерата от 1990 г., въведоха нова методология за разкриване на тези мистерии. В техния доклад – Жертва на царевичния бог: Пресъздаване на сътворението в главната зала на Актун Туничил Мукнал (глава от антологичната изследователска книга Митовете на Попол Вух в космологията, изкуството и ритуала) – Професор Холи Мойс от Калифорнийския университет и археологът от Белиз д-р Хайме Джей Ауе обясниха как са успели да изградят сложна картина на религиозните церемонии, като изучават пространственото разположение на оставените скелети и артефакти. Те можеха да разберат къде са стояли маите, докато се разгръщат церемониите, кои митични истории са пресъздавали, кои богове са олицетворявали в ритуали и как нещастните са били принасяни в жертва.

Няма разкази от първа ръка за случилото се в пещерните церемонии на маите, но новата теория оживява техните религиозни церемонии на човешко ниво, което досега не беше разбрано. Мойс и Уе твърдят, че маите са организирали сложни, театрални и смъртоносни възстановки на Попол Вух, мита за сътворението на маите – и че са го правили като начин да подтикнат своите богове да принудят „прераждането“ на света в периодът точно преди сушата и политическите сътресения доведоха до края на тяхната цивилизация, известен като колапса на маите , през 10-ти век.

„Това вероятно е една от най-важните археологически пещери в света по отношение на нивото на опазване и археологическа стойност. Основно, защото не е била ограбена“, каза Мойс. „И това е толкова приключенска пещера; докато стигнете до там, минавате през джунглата, минавате през водата и можете да изпитате пътя, по който маите са минали, за да отидат там.“

Високият 8 метра вход на пещерата ATM е скрит зад заплетени лози и гъста зеленина дълбоко в природния резерват Tapir Mountain . Началото на пътеката е на един час път с кола от Сан Игнасио, град близо до границата с Гватемала. Оттук има 45 минути пеша през джунглата и през поредица от високи до кръста и до колене пресичания на реката до входа. Тук пътеката свършва и единственият начин да влезете в пещерата ATM е да плувате.

„Маите биха направили това пътуване със запалени факли“, каза Хектор Бол, водач от местната общност на маите, който води обиколки в пещерата ATM от 18 години. Нашата малка група от петима туристи включи фенерчетата и остави дневната светлина зад себе си, докато го последвахме, газейки през реката, докато издълбаваше път през варовика.

По публикацията работи: Силвана Димитрова