Днес откриват нова изложба в Археологическия музей във Варна

Днес (5 юли) в 18:00 ч. ще се състои откриването на изложбата „Ний летиме от Балкана“. Мястото е зала „Север“ на Археологически музей, Варна. Изложбата включва 27 табла и документи, като сред най-ценните предмети са картините на известния художник Иван Милев. Друг акцент в новата експозиция са творбите на Димитър Христов Чорбаджийски – Чудомир

На 5 юли 2022 г. от 18.00 ч. в зала „Север“ на Археологически музей, Варна ще се открие изложбата „Ний летиме от Балкана“. Тя е дело на екипа на на НПМ „Шипка – Бузлуджа“. Това съобщиха от Регионален исторически музей – Варна.

Съорганизатори са Художествена галерия – Казанлък, Литературно-художествен музей „Чудомир“, Държавен военноисторически архив – Велико Търново. Заглавието е по текста на един забравен марш, който най-добре изразява принадлежността на непобедимите български полкове към безсмъртния подвиг на шипченските бранители. Автори са двама казанлъчани. Музиката е написана от Иван Скордев, завършил Дрезденската музикална консерватория, участник в двете Балкански войни. Текстът е създаден от Константин Георгиев, който е по-известен като автор на текста на най-популярния военен марш „Велик е нашият войник“.

Изложбата включва 27 табла и документи. Сред най-ценните предмети са картините на известния художник Иван Милев, които доскоро бяха част от експозиция в Италия. Роден на 19 февруари 1897 г. в семейството на казанлъшки учител. През 1916 г. по време на Първата световна война е мобилизиран и зачислен в щаба на Въздухоплавателната дружина като военен художник. Милев е повлиян от модерния по това време в Европа сецесион, но се отличава с изключителна самобитност. Картините в настоящата изложба са от военния му период.

Друг акцент в новата експозиция са творбите на Димитър Христов Чорбаджийски – Чудомир, останал в българската култура и като един от най-талантливите писатели. Роден е на 25 март 1890 г. в казанлъшкото село Турия. През 1912 г. е мобилизиран и служи в пехотата. Въпреки омразата му към войната е принуден да носи шинел цели 7 години. За това време рисува живота на бойното поле и изпълва няколко папки със скици, които „попадат в плен“ по време на отпуска му. Това е причината в архива му да има запазени само няколко творби.

Изложбата „Ний летиме от Балкана“ представя само кадровите военни, произлезли от опълченските дружини на Освобождението. Но десетки от някогашните опълченци участват като доброволци в Кресненско-Разложкото въстание, в Съединението и във войните за национално обединение. Различни по произход, възраст, образование и политически убеждения, всички те воюват за Отечеството си и допринасят за славата на непобедимата българска армия в края на 19-и и началото на 20-ти век.