Оказва се, че в тези ледници, намиращи се в регион с голяма надморска височина в Азия, се крият като в клетка над 900 невиждани и нечувани досега вида микроби. Според учените някои от тях могат да доведат до избухването на нови пандемии, в случай, че ледниците се разтопят. Стряскащото е, че около 98% от от бактериите са напълно нови за науката. Възможно е да се съживят микроби, които са били в капана на леда от около 10 000 години
Повече от 900 невиждани и нечувани досега вида микроби, живеещи в ледниците на Тибетското плато, шокира учените. Анализът на геномите на микробите разкрива, че някои имат потенциала да причинят нови пандемии, ако бързото топене, причинено от изменението на климата, ги освободи от техните „ледени клетки“, пише Дарик.
В ново проучване изследователи от Китайската академия на науките взели проби от леда на 21 ледника на Тибетското плато – регион с голяма надморска височина в Азия, вклинен между Хималайската планинска верига на юг и пустинята Такламакан на север. После екипът секвенирал ДНК на микроскопичните организми, заключени вътре в леда, създавайки масивна база данни от геноми на микроби. Това е първият път, когато микробна общност, скрита в ледник, е генетично секвенирана.
Така екипът открива 968 микробни вида, замръзнали в леда – предимно бактерии, но също и водорасли, археи и гъбички. Публикация с находките е поместена в списанието Nature Biotechnology.
Около 98% от тези видове са били напълно нови за науката. Това ниво на микробно разнообразие е неочаквано поради предизвикателствата, свързани с живота в ледниците, казаха изследователите. „Въпреки екстремните условия на околната среда, като ниски температури, високи нива на слънчева радиация, периодични цикли на замръзване-размразяване и ограничение на хранителни вещества, повърхностите на ледниците поддържат разнообразен набор от живот“, пишат авторите на изследването.
Изследователите не са сигурни колко точно са стари някои от тези микроби; предишни проучвания показват, че е възможно да се съживят микроби, които са били в капана на леда до 10 000 години, според проучването.
По публикацията работи: Пламена Сутева