Според проведени проучвания, целувката не е само акт на романтика, но и средство за подобряване на нашето здраве. Предпазването от кариеси и подобряването на имунната система са само малка част от редицата ползи от целувката
Целувката обикновено се възприема като акт интимност. Не толкова голямо внимание обаче, се обръща на благоприятното ѝ въздействие върху здравето на организма. Истината, разкрита в редица международни проучвания, обаче е, че подобно на ябълката, чиято всекидневна консумация предпазва от чести срещи с доктора, редовните целувки са изключително полезни за доброто здраве. По случай днешния Световен ден на целувката интернет пространството предлага поглед към ползите от този интимен акт, предаде БТА.
Облекчаване на менструалните спазми
Размяната на целувки предизвиква разширяване на кръвоносните съдове и освобождаване на ендорфини. Тези процеси водят до облекчаване на спазмите по време на менструация и премахват необходимостта от приемане на болкоуспокояващи лекарства.
Тонизиране на лицевите мускули
Целувката протича с участието на 34 лицеви мускула и 112 мускула с роля в поддържането на стойката. Ако се целуват редовно, хората могат да разчитат на по-добър тонус на мускулите на лицето.
Подобряване на имунитета
Целувката е в състояние да стимулира активността на имунните клетки в тялото, които се борят с външни микроби, като произвеждат антитела IgA (имуноглобулин А).
Поддържане на здравето на сърцето
Целувката поддържа здравето на сърцето като предизвиква отделяне на адреналин, който кара сърдечния мускул да изпомпва повече кръв в тялото. По този начин се стабилизира сърдечносъдовата активност и се понижават кръвното налягане и холестеролът.
Предпазване от кариеси
Целувката предизвиква повишено слюноотделяне, което отмива плаката от зъбите и намалява риска от появата на кариеси.
Изгаряне на калории
Сред редицата други ползи от целувката са изгарянето на калории – до две калории на минута страстна размяна на ласки, облекчаването на тревожността и напрежението, противодействие на негативната енергия.
По публикацията работи: Пламена Сутева
