Днес почитаме Света мъченица Неделя: Ето кой празнува имен ден

На днешния ден имен ден празнуват – Неделя, Недялко, Делян и техните производни. Празничната литургия се проведе в катедралния храм в София. Ето и историята на Света мъченица Неделя:

Почитаме паметта на света великомъченица Неделя. В катедралния храм в София тази сутрин се проведе празничната литургия.

Св. мъченица Неделя е родена в семейство на християни в град Никомидия (днес Измит), Мала Азия, източна столица на римския император Диоклетиан. Родила се в неделния ден, на гръцки наричан Кириаки, те. Господен ден, и затова била кръстена така. Когато през XIV век св. патриарх Евтимий съставил житието й, той превел и името й – Неделя.

Тя още от детството си била възпитана като християнка, затова се посветила на Бог и решила цял живот да се запази в безбрачна чистота. Пораснала красива и умна. Много младежи й правели предложение за брак, но тя всички отклонявала с думите, че се е сгодила за Христос и иска да умре девица.

Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя са християни и не се кланят на езическите богове, нито на обожествявания император. Заточили родителите й в Източна Мала Азия, където те много пострадали заради вярата си в Христос.

Неделя първо била убеждавана да пожали младостта и хубостта си, но тя твърдо отговорила: младостта преминава, след нея и хубостта, но аз съм се посветила на вечния живот при Бога. Затова била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко било напразно – Неделя не се огънала.

Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Накрая я осъдили да бъде обезглавена. На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си, съобщиха от bTV. След молитвата тя предала душата си на Господ, преди палачът да вдигне меча. Това станало на 7 юли 289 г.

По време на българските царе Асеневци мощите й били пренесени в Търново, столицата на Второто българско царство, но след падането му под османска власт следите им се губят.

По публикацията работи: Станислава Гавазова