Майката признава, че решението да заминат е било много трудно и го е отлагала няколко години, но в крайна сметка заминава за Нидерландия с дъщеря си. Причината е, че не може да се справи в България – не само финансово, но и да организира живота си, за да живее що-годе нормално
Красимира Обретенова е една от онези майки, които не спират да се борят за подобряване на здравната ни система. Тя е майка на дете с увреждане, а през 2018 г. купува еднопосочни билети за Нидерландия за себе си и своята дъщеря.
„Единствената причина беше липсата на внтерална храна в България, заради която дъщеря ми щеше да умре след сложна и тежка операция на гръбначния стълб. Базисната причина не беше просто осигуряване на по-добър живот за нея, а достъп до ентерална храна. Всичко, което се случи впоследствие, беше много повече отколкото съм очаквала“, сподели тя в ефира на „България сутрин“.
Дъщеря й е тежала 24 кг през 2018 г., когато двете заминават за Нидерландия. Тогава момичето е било на 15 години. 4 години по-късно тя вече тежи над 50 килограма.
„Опитвам се да кажа колко е важна ентералната храна, за която мои приятели в България продължават да се борят“, отбеляза Красимира Обретенова.
Признава, че решението да заминат е било много трудно и го е отлагала няколко години. В един момент го решава, след като си дава сметка, че не може да се справи в България – не само финансово, но и да организира живота си, за да живее що-годе нормално. Българско семейство с дете с увреждане й предлага помощ в Нидерландия.
„Дадох си сметка, че дъщеря ми трябва да се яви за енти път на ТЕЛК, а държавата ще оцени живота й на 200 лева. Веднага си резервирах билет. Водещото беше не само да консумирам помощ и услуги, по-голямата провокация беше да разбера как функционира тази система там. Абсолютно наясно съм, че това, което в България не беше постигнато, е реформа в здравната социалната система, която да осигури интегритет между отделните системи и власти. Премиерът Рюте не може да каже: Тук има едни пари от ЕС, трябва да направите такива услуги“, разказа Обретенова.
„В училището в Хага имахме социален работник, който администрираше живота на дъщеря ми и моя. В болницата също имаше социален работник. Шокира ме, че социалният работник е от неправителствена организация. Администрацията в сферите на социалните услуги е много малко, дейността се извършва от неправителствения сектор. Достъпът до социалните дирекции е квартален и човек има пряк достъп до екипа от социални служители. Личният лекар те насочва и те свързва със социалната служба“, посочи още тя.
За финал Красимира Обретенова сподели, че не е обидена на българската държава, а продължава да е бясна.
По публикацията работи: Станислава Гавазова
Ако не, вероятно имате близки или познати, които са минали през неприятното преживяване. Трудно е…
Стана ясно, че международен екип от учени от Френския национален център за научни изследвания (CNRS),…
На 1 октомври е Международният ден на възрастните хора. На 14 декември 1990 година Общото…
Делегатите на 77-ият редовен отчетно-изборен събор на Български лекарски съюз избраха с 252 гласа д-р…
12 349 моторни превозни средства са проверени в рамките на разпоредената специализирана полицейска операция за…
На 29 септември отдаваме почит към велики християни – Свети Теофан и Свети Кириак. Свети…
Leave a Comment