Вулканолог: Шансът да има голямо вулканично изригване през този век е 1:6, а светът е ужасно неподготвен

Учените смятат, че 1:6 е шансът да има голямо вулканично изригване през този век, което би могло драстично да промени климата в световен мащаб и да изложи живота на милиони на опасност. Според водещ вулканолог светът е „ужасно“ неподготвен за подобно събитие

Когато вулканът Hunga Tonga–Hunga Ha’apai изригна край бреговете на Тонга в южната част на Тихия океан през януари, взривът беше толкова огромен, че цунамито удари бреговете на Япония, Северна Америка и Южна Америка, а самата Тонга претърпя щети, равняващи се на почти една пета от целия си БВП, пише Daily Mail.

Анализ на ледени ядра в Гренландия и Антарктида, направен от екип от института Нилс Бор в Копенхаген установи, че вулканично изригване с магнитуд 7 по скалата на Рихтер, което може да бъде 10 до 100 пъти по-голямо от това, регистрирано през януари, е ясна възможност за този век.

Изригвания с такъв размер в миналото са причинявали рязка промяна на климата и колапс на цивилизации.

И все пак един от водещите вулканолози в Обединеното кралство днес предупреди, че светът е „ужасно“ неподготвен за подобно събитие.

Майкъл Касиди, доцент по вулканология в университета в Бирмингам, каза за Nature: „Няма координирани действия, нито мащабни инвестиции за смекчаване на глобалните ефекти от изригвания с голяма величина. Според него това трябва да се промени.

Касиди разсъждава, че НАСА и други агенции получават стотици милиарди долари финансиране за планиране на „планетарна отбрана“, с други думи, за предотвратяване на астероид или друг космически снаряд от удар в земята.

Но няма глобална програма, посветена на защитата срещу опустошението, което може да настъпи след мащабно вулканично изригване – нещо, което е стотици пъти по-вероятно да се случи, отколкото ударите на астероиди и комети, взети заедно.

Последното изригване с магнитуд 7 се случи през 1815 г. в Тамбора, Индонезия, убивайки повече от 100 000 души за няколко дни, но ефектите бяха усетени по целия свят от милиони.

Вулканът изхвърли толкова огромни количества пепел във въздуха, че 1815 г. стана известна като „годината без лято“, тъй като средната температура на Земята спадна с градус.

Това неблагоприятно въздействие върху глобалния климат доведе до много провалени реколти в Китай, Европа и Северна Америка, докато поройните дъждове и наводненията доведоха до това холерата да се разпространи в Индия, Русия и много други азиатски нации.

Касиди каза, че в днешния много по-гъсто населен и взаимосвързан свят, подобно изригване може да убие неизброимо количество хора и да спре глобалните търговски пътища, причинявайки диви скокове на цените и недостиг на храна в другия край на света.

Професорът призова световните правителства да увеличат финансирането за планиране при бедствия и наблюдение на потенциални заплахи от изригвания, особено когато вероятността от мащабни изригвания се увеличава на фона на покачващите се морски нива и топенето на ледените шапки.

Само 27 процента от вулканичните изригвания от 1950 г. насам са измерени със сеизмометри според Касиди, който също така каза, че може да има стотици или хиляди спящи вулкани, чието местоположение все още не знаем.

„Според нас липсата на инвестиции, планиране и ресурси за реагиране на големи изригвания е безразсъдна“, пише Касиди. По негови думи дискусиите трябва да започнат сега.

Превод и редакция: Пламена Сутева