Научете какви са разликите в мозъците на съвременния човек и на този от миналото

Дълго време неандерталците са били представяни като нашите малоумни, груби братовчеди. Сега ново изследване – макар и да не потвърждава стереотипа – разкрива поразителни разлики в развитието на мозъка на съвременните хора и неандерталците

Изследването включва вмъкване на неандерталски мозъчен ген в мишки, порове и „минимозъчни“ структури, наречени органоиди, отгледани в лаборатория от човешки стволови клетки. Експериментите разкриват, че неандерталската версия на гена е свързана с по-бавното създаване на неврони в мозъчната кора по време на развитието, което според учените може да обясни по-добрите познавателни способности на съвременните хора, съобщава theguardian.

„Създаването на повече неврони създава основата за по-високи когнитивни функции“, казва Виланд Хътнер, който ръководи работата в Института по молекулярна клетъчна биология и генетика „Макс Планк“. „Смятаме, че това е първото убедително доказателство, че съвременните хора са били по-добри в когнитивно отношение от неандерталците.“

Съвременните хора и неандерталците са се разделили на отделни линии преди около 400 000 години, като нашите предци са останали в Африка, а неандерталците са се придвижили на север в Европа. Преди около 60 000 години масовата миграция на съвременни хора от Африка отново изправя двата вида лице в лице и те се кръстосват – съвременните хора с неафриканско наследство носят 1-4% неандерталска ДНК. Преди 30 000 години обаче нашите древни братовчеди са изчезнали като отделен вид и въпросът как сме изпреварили неандерталците е останал загадка.

„Един конкретен факт е, че навсякъде, където хомо сапиенс е отивал, той основно е изпреварвал другите видове там. Това е малко странно“, казва професор Лоран Нгуен от Университета в Лиеж, който не е участвал в последното изследване. „Тези хора ,неандерталците, са били в Европа много преди нас и биха били адаптирани към средата си, включително към патогените. Големият въпрос е защо ние сме могли да ги надминем.“

Някои твърдят, че нашите предци са имали интелектуално предимство, но доскоро не е имало начин да се провери научно тази хипотеза. Това се промени през последното десетилетие, когато учените успешно секвенираха неандерталска ДНК от вкаменен пръст, намерен в сибирска пещера, проправяйки пътя към нови прозрения за това как биологията на неандерталците се е различавала от нашата.

Последните експерименти се фокусират върху ген, наречен TKTL1, който участва в производството на неврони в развиващия се мозък. Когато е поставен в мишки, учените установяват, че неандерталският вариант води до производството на по-малко неврони, особено във фронталния лоб на мозъка, където се намират повечето когнитивни функции. Учените също така тестват влиянието на гена при части от лабораторно отгледани тъкани, наречени органоиди, които възпроизвеждат основните структури на развиващия се мозък.

„Това ни показва, че въпреки че не знаем колко неврона е имал мозъкът на неандерталеца, можем да предположим, че съвременните хора имат повече неврони във фронталния лоб на мозъка, където активността на гена е най-висока, отколкото неандерталците“, казва Анелин Пинсън, главен автор на изследването.
Крис Стрингър, ръководител на отдела за изследване на произхода на човека в Природонаучния музей в Лондон, определи работата като „новаторска“, като заяви, че тя започва да разрешава една от основните загадки на човешката еволюция – защо при такова разнообразие на хора в миналото, сега сме останали само ние.

„Идеите са идвали и са си отивали – по-добри инструменти, по-добри оръжия, правилен език, изкуство и символика, по-добри мозъци“, каза Стрингър. „Най-сетне това дава представа защо нашите мозъци може да са превъзхождали тези на неандерталците.“

По-големият брой неврони не се равнява автоматично на по-интелигентен тип човек, въпреки че диктува основния изчислителен капацитет на мозъка. Човешките мозъци съдържат около два пъти повече неврони от мозъците на шимпанзетата и бонобо.
Нгуен заяви, че последната работа далеч не е окончателно доказателство за по-високия интелект на съвременните хора, но показва, че неандерталците са имали значими различия в развитието на мозъка.

По публикацията работи: Силвана Димитрова