Връзката между мозъка и стомаха е причината да изпитваме желание за консумация на вредни храни

Хората, които спазват диети може да се изкушат да обвинят езика си: трудно е да се устои на вкуса на масло или сладолед. Но нови изследвания, разкриха съвсем нова връзка между червата и мозъка, която стимулира желанието ни за мазнини. Учените, които са ги направили твърдят, че именно тази връзка е в основата на това силно желание

Учени от Колумбийския институт „Zuckerman“ разкриха, че мазнините, които ядем, задействат сигнал. Този сигнал се предава към мозъка и предизвиква желание за мазни храни. Публикувано в „Nature“, новото изследване повдига въпроса за възможността за намеса в тази връзка между червата и мозъка. С цел да се атакува масовото затлъстяване и прекомерната употреба на вредна храна, предават БГНЕС.

„Живеем в безпрецедентни времена, в които свръхконсумацията на мазнини и захари предизвиква епидемия от затлъстяване“, казва първият автор д-р Менгтонг Ли, постдокторант в лабораторията на д-р Чарлз Зукер от Института Zuckerman. „Ако искаме да контролираме неутолимото си желание за мазнини, трябва да погледнем към връзката между червата и мозъка.“

Изследователите откриват и подобна връзка със захарта. Глюкозата активира специфична чревно-мозъчна верига, която комуникира с мозъка при наличие на захар в стомаха. Безкалоричните изкуствени подсладители нямат този ефект, което вероятно обяснява защо диетичните газирани напитки могат да ни оставят с чувство на неудовлетвореност.

„Нашето изследване показва, че езикът казва на мозъка какво ни харесва, като вкус“, казва д-р Зукер. „Червата обаче казват на мозъка ни какво искаме.“

Д-р Ли искаше да проучи как мишките реагират на хранителните мазнини. Тя предложи на мишките бутилки с вода с разтворени мазнини и бутилки с вода, съдържащи сладки вещества, които не влияят на червата.

В продължение на няколко дни гризачите развиват силно предпочитание към водата с мазнини. Това предпочитание се формирало дори когато учените генетично модифицирали мишките, за да премахнат способността на животните да усещат вкус с помощта на езика си.

„Въпреки че животните не можеха да усещат вкуса на мазнините, те бяха принудени те ги консумираха“, казва д-р Цукер.

Изследователите стигат до заключението, че мазнините трябва да активират специфични мозъчни вериги, които управляват поведенческата реакция на животните към мазнините. За да потърси тази верига, д-р Ли измерва мозъчната активност на мишките, докато дава на животните мазнини. Невроните в една конкретна област на мозъчния ствол, каудалното ядро на соларния тракт (cNST), се активизират. Това беше интригуващо, защото cNST е замесен и в предпочитанието към захарта.

След като д-р Ли изследвания на червата, тя открива две групи клетки, които изпращат сигнали към блуждаещите неврони в отговор на мазнините.

„Едната група клетки функционира като общ сензор за основни хранителни вещества, като реагира не само на мазнини, но и на захари и аминокиселини“, казва д-р Ли. „Другата група реагира само на мазнини, като потенциално помага на мозъка да разграничи мазнините от други вещества в червата.“

След това д-р Ли направи още една важна крачка напред, като блокира дейността на тези клетки с помощта на лекарство. Изключването на сигналите от двете групи клетки попречи на блуждаещите неврони да реагират на мазнините в червата. След това тя използва генетични техники, за да деактивира или самите блуждаещи неврони, или невроните в cNST. И в двата случая мишката губи апетита си за мазнини.

„Тези интервенции потвърдиха, че всяка от тези биологични стъпки от червата до мозъка е от решаващо значение за реакцията на животните към мазнините“, каза д-р Ли. „Тези експерименти също така предоставят нови стратегии за промяна на мозъчния отговор към мазнините и евентуално на поведението към храната.“

Залогът е голям. От 1980 г. насам процентът на затлъстяване в световен мащаб почти се е удвоил. Днес близо половин милиард души страдат от диабет.

„Свръхконсумацията на евтини, силно преработени храни, богати на захар и мазнини, има опустошително въздействие върху човешкото здраве“, казва д-р Зукър. „Колкото по-добре разберем как тези храни превземат биологичните механизми, лежащи в основата на вкуса и оста черва-мозък, толкова повече възможности ще имаме да се намесим “.

По публикацията работи: Силвана Димитрова