Режисьорът с международно признание Вера Немирова: В момента моето театрално семейство е във Варна (СНИМКА)

Режисьорът с международно признание и постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна Вера Немирова, която днес празнува своя рожден ден, даде интервю пред Виолета Тончева. В динамичния творчески живот на Вера Немирова, ангажиментите следват бързо един след друг и така се събраха няколко премиери преди кръглата годишнина. Нека да ги изброим.

Може би да спомена най-напред майсторския клас в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с моцартова програма „В очакванена Моцарт“, която показахме в МФ „Моцартови празници“ в Правец. После оперният сезон 2021-2022 в Нюрнберг започна с „Кармен“ от Бизе и продължи в Дрезденската Земперопер с „Дон Карлос“ от Верди. Успяхме да го реализираме след дълго чакане, премиерата трябваше да излезе още през 2020 г., но пандемията попречи. През януари 2022 г. имах възстановка на „Дама Пика“ от Чайковски във Виенската Щатсопера, една постановка, която от 2007 г. не е слязла от афиша на оперния театър. Сега представихме „Дама Пика“ в чисто нов състав, на пулта с Валерий Гергиев и много интересни руски солисти от Мариински театър. Имах щастието да работя с тях, защото след войната, знаете, се наложиха ограничения.

После дойде варненската „Дама Пика“, оперната кулминация в юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна.

„Дама Пика“ във Варна поставих в нов прочит и с нова визия, предпремиерата изнесохме на Основна сцена, а премиерата беше в Летния театър, в рамките на ММФ „Варненско лято“. Следващото заглавие, върху което работих, беше „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус в Софийската опера и балет. Сега през октомври са планирани серия от представления, първото от които ще бъде на 13 октомври.  

Завиден брой постановки за кратко време, с който всъщност си направихте хубав подарък за рождения ден. Кажете, как постигате яркото съвременно виждане, характерно за режисьорския Ви стил?

Когато искаш да осъвремениш една творба, би трябвало най-напред да я анализираш и да потърсиш съвременните тенденции в историята и взаимоотношенията между персонажите. Не става дума само за една съвременна визия, а най-вече за един нов прочит, за един нов разказ, към който да се нареждат картините. Как да намериш правилния ключ към съдържанието, това е основен въпрос. Режисьорът, заедно с композитора и либретиста, пресъздава по нов начин произведението, адресирайки го към съвременника. 

Как предизвиквате артистите да бъдат автентични в интерпретацията си?

Непрекъснато ги провокирам и искам от тях на първо място да мислят. Обсъждаме самата история, образите, психологията на героите. Репетициите протичат като един непрекъснат мисловен процес и диалог между нас, в който изисквам от артистите да включат своя личен и житейски опит. Тогава и тяхното превъплъщение става по-осезаемо, по-изстрадано, по-автентично.

В творческата Ви биография има вече няколко заглавия, които преди Вас е поставял и баща Ви Евгени Немиров. Това търсен подход ли е?

Наистина се стремя към това, но понякога се получава случайно. По повод 50-годишния юбилей от гостуването на Дмитрий Шостакович в България, през 2015 г. направих в Русе „Катерина Измайлова“, която баща ми е поставил за пръв път в България в Русенската опера. Но не знаех например, че той е поставил и „Момичето от Златния запад“ за пръв път в България, също в Русе. Разбрах го, когато през 2008 г. работех върху същата творба в Софийска опера и балет. По това време намерих вкъщи едно тесте стари писма на татко до майка му, баба ми Вера, в които той споделя своите режисьорски мисли и терзания като млад режисьор. Установих, че двамата сме минавали по едни и същи пътеки и това много ме развълнува. Загубих баща си, когато бях твърде малка и исках по някакъв начин, избирайки неговата професия, да се доближа до неговата сложна личност. 

Неотдавна съвсем случайно срещнах сина на Апостол Карамител и Маргарита Дупаринова Момчил. Ние сме семейни приятели от дълги години. Във филмовия фестивал „Златна роза“ показаха онзи ден филма „Рицар без броня“, като почит към паметта на баща му и на режисьора на филма Борислав Шаралиев. В това препредаване на генетичната памет, на генетичния код през поколенията има нещо особено и магнетично. Много интересно е, че двамата с Момчил се срещнахме години по-късно точно в този момент във Варна.

Варна преди години среща и Вашите родители – режисьора Евгени Немиров и Соня Дойчинова, която изпълнява главната роля в неговата постановка „Графиня Марица“. Вашата „Графиня Марица“ на същата сцена, половин век по-късно, беше един красив поклон към миналото.  

Да, тогава бяхме заедно със Соня, тя като драматург много ми помагаше. Сега ми липсва, обичам да слушам нейния глас, често си пускам клипчета с нея. А на нашата „Графиня Марица“ много се радвам, една много силна и жизнерадостна постановка, която Варненската опера е включила отново в афиша си на 4 ноември. „Графиня Марица“ бе приета много добре и на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора, където пък през тази година отива „Дама Пика“. „Дама Пика“ ме срещна впрочем и с маестро Павел Балев в първия ни творчески проект. Вторият ще бъде „Хитрата лисичка“ от Яначек. По този повод доведох сега със себе си художничката на проекта Димана Латева, завършила в Берлин сценография и архитектура. На техническата конференция вчера представихме продукцията на Оперния театър в Рощок, в който майка ми беше солистка. Рощок е побратимен град на Варна и аз реших да съживя тази традиция. Смятам, че е добре такива стари традиции да се насърчават.

Варна, Варненската опера и Вера Немирова – оказва се – имат немалко общи пресечни точки във времето.

Затова избрах да отбележа моя рожден ден не другаде, а във Варненската опера. Човек винаги се замисля къде би било най-добре да празнува този важен за него ден, какво остава за кръгла годишнина. Живея в Берлин и в София, можех там да празнувам, но избрах Варна, защото в момента тук е моето театрално семейство. Чувствам артистите на Варненската опера изключително близки и бих искала този мой личен празник да го споделя именно с тях. На партито е поканен целия екип и се радвам, се че ще бъда точно в това варненско обкръжение.

Мисля, че Варненската опера намери във Ваше лице своя дългоочакван режисьор, така че чувствата са взаимни и екипът, също с радост, ще се отзове на поканата. Последен въпрос – за какво мечтае Вера Немирова на рождения си ден?

Да има мир. Да бъдем здрави, да няма епидемии. Да творим. Да бъдем заедно в нашата кауза за изкуството. 

Нека това бъдат и нашите пожелания! Честит рожден ден, Вера Немирова! Респект и аплодисменти!