Варненска благотворителна организация за събиране на капачки: Всички редове са болка от сърцето и душата, но ги прочетете

От организацията обясняват кои хора и как са решили да направят тази благотворителна кампания за събиране на капачки. Също така през колко трудности и „саботажи“ са преминали и продължават да преминават

От медия „Нова Варна“ прилагаме пълния текст без редакторска намеса:

Хей, банда! Как сте? Пиша Ви аз Владислав Николов (Влади-капачката)
Трудно пиша тези редове, но ги прочетете! Това е истинска и много значима история! Дълго е, но всеки ред е болка от сърцето и душата ни на нас от кампанията, което е преобразувано в текст!  Това сме ние!
Тъй като стотици близки, приятели и непознати не спират да ми пишат и звънят заради всичко случващо се ще споделя много важни неща относно благотворителната ни кампания за #събиране на #капачки и #стотинки
Аз Вярвам и Помагам!  Кампанията ни е „Аз Вярвам и Помагам“!
Вече нямаме търпение след седмица да дойде 08.10 пред Катедралата в град Варна отново хиляди да предадат #капачки и #стотинки в помощ на бебетата и децата, но дотогава явно има още мноооого време!
Важно
Няма да събираме #капачки на 01.10 и няма друго място за събиране на #капачки и #стотинки освен пред Катедралата в град Варна! Това ще бъде малко по-различен пост относно всички тъпотии, които се случиха в последните дни!
Преди всичко искам да споделя, че въобще не искам да влизаме в този обяснителен режим, но хората около мен ме помолиха и мотивираха, че всички Вие трябва да сте наясно!
Знам колко грозно и неприятно ще звучи всичко, но за жалост е време да се разбере, че ние сме хора със сърца и ни боли!
Ситуацията е следната! Както всяка година се опитваме поне 1-2 месеца да обявяваме предварително за благотворителните ни събития, които правим за събиране на #капачки и #стотинки!
Обаче, всеки път когато обявим събитие, започват едни гнусни неща да се случват, които започват да тормозят хората, а хората след това, притеснени ми звънят за въпроси.
Всички, които ме познават знаят, че много неща мога да кажа, но ще се опитам да синтезирам информацията и фактите.
През 2015г тук във Варна Аз (Влади), Антония, Георги, Пуфи, Снежка, Рая, Андрейчо, Митко и още няколко близки приятели създадохме благотворителна кампания за събиране на капачки Аз Вярвам и Помагам и решихме със събраните средства на 100 % (за 7 години нямаме 0,01 лв (една стотинка) разходи дори за един кламер) да закупуваме медицинска апаратура (кувьози, аспирационни апаратури за торакален дренаж, монитори, мобилни кътове за бебета и още и още…) в помощ на недоносените бебета!
Още тогава решихме, че ние ще си събираме #капачки във Варна и ще помагаме във Варна, защото тук ни познават, имат ни доверие, ние познаваме хората, а и повярвайте във Варненските болници беше и до голяма степен си остава трагично състоянието на материалната база и апаратурите с които трябва да работят изключителните професионалисти, акушери, лекари, мед. сестри и обслужващ персонал (пред които ВИНАГИ) ще се прекланяме! ПОКЛОН!
Също така отново ще споделя, че в СБАГАЛ „Проф. Д-р Димитър Стаматов-Варна“ (АГ болница) и МБАЛ „Св. Анна-Варна“ (Окръжна болница) се лекуват хиляди бебета и деца от цяла Североизточна България, че чак и от Велико Търново, Попово, Горна Оряховица има пациенти. И именно за това решихме, че каузата е ОГРОМНА, а важността е в името на хиляди животи и съдби!
Още през 2015г се свързаха с мен хора от цяла България (Благоевград, Перник, София, Бургас, Силистра, Тутракан, Пловдив и други и други), които искаха да се включат към нас, но тогава им казах: Вие имате желание, имате възможност, имате потенциал, имате приятели, то значи имате всичко. Действайте! Определете Ваша местна Кауза и помогнете на Вашата болница/и в града или Областта в който сте, защото 1 кг капачки = около 0,60 лв, което съвсем икономически губи смисъла да се събират в Пловдив и да се изпратят във Варна или да се събират в Силистра и да се изпратят в София.
Споделих им, че според мен във всеки по-голям областен град трябва да се събира на местно ниво, да се предава за рециклиране на местно ниво и да се помага на болницата на местно ниво, защото в противен случай с разходите за транспорт, логистика и други се обезсмисля и става „танто за кукуригу“, а да не говорим за изгорелите газове от транспортирането с камиони!
Видиш ли обаче както винаги се случва се намериха едни хора в София … (мога, но няма да използвам епитети за да не обидя значението на думите), които хора решиха, че София от почти 2 млн. и половина души са им малко да направят кампания за събиране на капачки и решиха да вземат капачките от цяла България!
Още по-неприятното, което се случва е това, че те идват дори във Варна да събират капачки и още по-гнусното е, че винаги чакат да обявим кампания и всеки път определят тяхната дата да е седмица преди нашата…
Сега ще кажете: Е, голяма работа, нали и те помагат!
Ще дам пример със 100 лв за да си го представите:
Едно малко момиченце имало нужда от 100 лв да купи лекарство за болното си коте. Написало на един лист, че ще събира пари за болното си коте на 08.10 и го закрепило на дървото с надеждатата да го видят много хора и си тръгнало. След малко минало от там друго момиченце, което си нямало коте, но пък искало много да има и решило да напише също бележка, че събира пари, но ще го направи предният ден преди 08.10.
Различни хора минавали предният ден преди 08.10. и давали на второто момиче, което нямало коте. Свършил деня и тя събрала 100лв и се прибрала. На следващият ден първото момиче с болното коте се приготвило с Бяла риза, взела си цигулката да посвири на миновачите, та дори и болното коте и излязло на улицата и започнало да свири и да чака. Минавали много хора, но нищо не оставали, а само й казвали: „Съжалявам, но вчера дадох всичките си пари…“ Дошла нощта, а момиченцето нищо не събрало, а на другият ден котето й починало …
Нека се опитаме да бъда разбран като споделя с всеки от Вас, че аз подкрепям десетки други малки, местни кампании за събиране на капачки в цяла България, но те се справят трудно, защото друг им взема капачките и те нямат възможност да си постигнат местните каузи, които са от живото-спасяващи нужди!
Няма нужда от деление, а от ОБЕДИНЕНИЕ!
През 2015г когато създадохме кампанията НИКОГА не съм вярвал, че ще пиша подобни редове за такава ситуация!
„Има място за всеки под Слънцето, но нека не правим сянка, защото цветя на сянка не виреят!“
Прощавам Ви, но спрете!
Снимката е от 2016г в студиото на телевизия „Черно море“ и сме заедно с Антония преди едно от първите ни интервюта! Обичам те и ти благодаря, че си заедно с мен!
Благодаря на всички близки, приятели и непознати около мен, които 7 години ме подкрепят и помагат безрезервно!
Ще се видим след седмица на 08.10.22 пред Катедралата! Наспете се добре!
Продължаваме обединени!