Стресът ни помага да имаме по-добра памет, показа проуване

Стресът обикновено се свързва с емоционално изтощение и лошо психично здраве. Но едно проучване показва, че слабият до умерен стрес може да укрепи работната ни памет. Работната памет съхранява малко количество информация за изпълнение на определени задачи

Стресът обикновено се свързва с емоционално изтощение и лошо психично здраве, но ново проучване предполага, че малка част от него може да бъде полезна за мозъчната ни функция, съобщават dailymail.

В експерименти, включващи сканиране на мозъка, изследователи в САЩ установиха, че стресът може да повлияе положително на нашата „работна памет“ при определени обстоятелства. Работната памет е умственият „бележник“, който съдържа мимолетни мисли и е отговорен за временното съхраняване и обработка на информация.

Хората имат приятно място, известно като „хорметична зона“, където стресът може действително да подобри работната ни памет – но ако стресът стане твърде висок, той може да има „токсичен“ ефект върху когнитивната функция, установиха изследователите. Новото изследване е ръководено от експерти от Университета на Джорджия в Атина и е публикувано в списание Neuropsychologia .

„Ниските до умерени нива на стрес са от полза за работната памет (WM)“, казват те в своя документ. „Това проучване подчертава възникващи доказателства за процес, чрез който лекият стрес предизвиква неврокогнитивни ползи.“

За целите на проучването изследователите са изследвали невронните реакции на 1000 млади възрастни на възраст между 22 и 37 години по време на предизвикателство за работна памет. Предизвикателството, известно в психологията като n-back, включва субекти, на които се представя последователност от стимули и се посочва кога текущият стимул съвпада с този от стъпки по-рано в последователността.

Участниците бяха подложени на сканиране с функционален магнитен резонанс (fMRI) – което измерва мозъчната активност чрез откриване на промени, свързани с кръвния поток – по време на задачата за работна памет за определяне на нивата на стрес. Te също съобщават до каква степен чувстват, че „животът им е стресиращ и извън контрол“ и са оценени за четири „психосоциални ресурса“, които влияят на това как хората управляват стресови събития.

Тези психосоциални ресурси бяха „самоефективност“ (увереност в собствените способности), „смисъл и цел“ (усещане, че собственият им живот има значение и е смислен), „приятелство“ (възприятие за наличието на приятелство от приятели) и „инструментален подкрепа“ (наличие на социална мрежа за предоставяне на материална подкрепа или помощ).

Екипът установи, че тези, които съобщават за ниски до умерени нива на възприемане на стрес, показват повишено невронно активиране в мрежата на работната памет на мозъка по време на задача, както и повишаване на поведенческата ефективност.

Въпреки това, силата на тази връзка остава плато при високи нива на стрес, което предполага, че стресът помага на мозъчната когнитивност само до известна степен, преди да стане твърде висок. Екстремните нива на стрес са вредни за „невронното и поведенческо функциониране“ на работната памет, казва екипът в своята статия.

Освен това, ползите от нисък до умерен стрес са по-силни сред индивидите с достъп до по-високи нива на четирите психосоциални ресурса. „Психосоциалните ресурси са мощни защитни фактори, тъй като смекчават тежестта на стреса (правейки го по-малко тежък и по-контролируем)“, добавят те.

„Такъв буферен ефект не позволява на стреса да стане токсичен.“ Изследователите заключават, че „потенциалните неврокогнитивни ползи“, причинени от стреса, са по-малко изследвани от вредните ефекти.

Предишни проучвания върху плъхове вече демонстрираха връзка между лекия стрес и подобрената памет, добавят те.

По публикацията работи: Силвана Димитрова