Проучване: Кои деца са по-склонни да бъдат „рискови играчи“

Как да разберем дали детето ни е от онези, които са готови на всичко, в името на победата, готови винаги да рискуват, или от онези, които предпочитат кротко да изчакат нещата да се случат

Ново проучване на изследователи от Лабораторията за социално развитие и обучение към Бостънския университет показва, че децата от различни социално-икономически среди вземат различни решения, когато са поставени в една и съща рискова ситуация, съобщава БГНЕС.

Въпреки че психолозите предполагат, че богатството и социалният статус на родителите могат да повлияят на рисковите предпочитания на децата им, това изследване предоставя първите експериментални доказателства в подкрепа на това предположение, казва Питър Блейк, съавтор на изследването и доцент по психология в Колежа по изкуства и науки на БУ. Резултатите са публикувани тази седмица в списание „Proceedings of the Royal Society”.

„Надявам се, че това изследване – както и други бъдещи изследвания на нашата лаборатория и на други хора – ще промени гледните точки“, казва Блейк. Изследването предоставя доказателства, че рисковите решения в детска възраст не винаги отразяват лоша преценка или липса на самоконтрол, казва той.

Възможно е децата рационално да избират риска, когато той има смисъл в тяхната среда, и да избягват риска, когато това не е така. Предпоставката, която стои в основата на изследването на Блейк, известна като теория за чувствителността към риска в развитието, е извлечена от наблюденията на поведението на животните в ситуации на търсене на храна. Теорията предполага, че развиващите се организми се научават да използват различни рискови стратегии в зависимост от наличието на ресурси и степента на техните нужди. Добре нахранената лисица например е малко вероятно да рискува да навлезе в опасна територия, за да си набави голямо количество храна, когато има малко количество на по-безопасно място. Гладната лисица обаче е по-склонна да рискува за голяма вечеря.

За да проверят приложенията на тази теория в човешкия живот, Блейк и неговият съавтор Тереза Харви (GRS’20) построяват експеримент, за да видят дали предпочитанията на децата към риска ще се различават в зависимост от социално-икономическия им статус и от размера на предлаганите награди.

Десетки деца на възраст между 4 и 10 години участваха в проучването, което беше проведено в няколко изследователски обекта в Голям Бостън, включително в
Музея на науката. Всяко дете е имало избор да приеме определен брой стикери или да завърти колело, за да получи 50/50 шанс да получи още повече стикери или нищо. След няколко лесни тренировъчни кръга, които гарантираха, че участниците са разбрали задачата, на децата бяха дадени по-трудни варианти, включително вариант с голяма награда (запазване на четири стикера или завъртане на колелото с шанс да получат осем стикера или нищо) и вариант с малка награда (запазване на два стикера или завъртане на колелото с шанс да получат четири стикера или нищо). Докато децата участваха в експеримента, родителите им попълваха демографски формуляри, които включваха въпроси за нивото на образование и доходите на родителите.

Когато изследователите анализирали данните си, те установили, че децата от семейства с по-нисък социално-икономически статус са по-склонни да рискуват и да завъртят колелото, стремейки се към голяма награда, отколкото децата от семейства с по-висок социален статус. Социално-икономическият статус не е имал значителна разлика при опита с малка награда.

„Децата с по-нисък социално-икономически статус следваха модела, предвиден от теорията“, казва Блейк. „Те действаха като гладната лисица. По-вероятно беше да поемат риск, за да получат по-голяма награда, а когато ставаше въпрос за награда с по-ниска стойност, те избираха сигурния вариант, за да получат нещо“.

Блейк казва, че се опитва да набере повече семейства от долния край на социално-икономическата скала – повечето участващи семейства са били добре образовани и с високи доходи – за да може да повтори експеримента и да получи резултати с по-голяма сигурност.

По публикацията работи: Силвана Димитрова