В помощ на всички с постковид синдром: БДББ разработи амбулаторна процедура и две клинични пътеки в тяхна помощ

Постковид синдромът е една от темите на Осмия конгрес на Българското дружество по белодробни болести, което се провежда в комплекс „Златни пясъци“ край Варна. Сред акцентите на форума са още съвременните методи за лечение на туберкулоза и астма. Сред гостите на конгреса са лекари и учени от държави в Европа, както и от САЩ и Канада

Българското дружество по белодробни болести (БДББ) разработи амбулаторна процедура и две клинични пътеки в помощ на пациентите с постковид синдром, каза днес във Варна председателят на организацията доц. Владимир Ходжев. По думите му предложенията са дадени на институциите, а надеждата на пулмолозите е, че ще бъдат одобрени и финансирането им ще започне през следващата година.

Трудно е да се каже колко са пациентите у нас с постковид синдром, допълни Ходжев. Той обясни, че тези хора се нуждаят от адекватна помощ, тъй като при тях симптоми като задух, постоянна умора, проблеми с паметта, продължават с месеци, след като са преминали острия стадий на заболяването. Според научните данни до момента, между 4 и 6 на сто от хората, преболедували COVID-19, остават с трайни увреждания, дори се инвалидизират, допълни картината зам.-председателят на БДББ доц. Диана Петкова.

Тя уточни, че в тези случаи е засегнат трайно белият дроб, стига се до дихателна недостатъчност и фиброзни изменения. Много добре е, ако някои има симптоми, които са продължителни, да търси пулмолог, за да има възможност да премине и през високоспециализирани изследвания.

По време на пандемията се видя, че българските белодробни специалисти по нищо не отстъпват на колегите си по света като стратегия на лечение и терапевтични възможности, коментира доц. Ходжев. Той припомни, че новите медикаменти навлизаха максимално бързо в страната ни, въведоха се и нови системи за кислородолечение. За него обаче най-важното е, че здравната система е разполагала с достатъчно специалисти, които да поемат удара на пандемията.

„От колегите в Западна Европа знаем, че там доминиращо с епидемията се занимаваха клиниките по инфекциозни болести или лекарите инфекционисти. В България основната тежест бе поета от клиниките по белодробни болести, което беше добре, защото грижата за тези тежки пациенти се изнесе от хората, които цял живот са лекували белодробни инфекции“, допълни доц. Петкова.

Тя припомни, че лекарите по белодробни болести са подкрепяли колегите си във всички клиники за пациенти с COVID-19, които бяха разкрити в лечебните заведения в страната. За жалост много квалифицирани колеги си отидоха докато се борят за пациентите си, каза още Петкова.

По публикацията работи: Силвана Димитрова