Днес е „Мишков ден“: Ето кои имена имат повод да почерпят

Снимка: Pixabay

Денят след Димитровден се нарича Мишкин ден Мишкин празник”, “Митляци”, “Пуганци” или “Пуганшляко” в зависимост от различните краища на България. Според една от легендите Св. Нестор промушил с копие корема на боеца Лий и оттам изскочили за първи път мишките. Днес празнува именно името Нестор и неговите производни.

Народът ни го празнува в чест на мишките. Може би защото според една от легендите тези зловредни същества изскочили от корема на езичник, който св. Нестор пробол с копието си. Целта на т.н „миши празници“ е да се почете и умилостиви духа, да се да се предпазят къщите и земите от набези като всички празнични ритуали са свързани основно с дейността на жените.

Сред ритуалите в народните обичаи е този, когато най-възрастната жена в семейството замазва с тор или кал огнището и пода на зимника. Маже със затворени очи, а друга я пита: “Какво правиш?” – “Мажа на мишките очите”, отговаря тя. Жените зашиват задния край на полите си с червен вълнен конец. Децата питат какво правят, а те отгова “Шия на мишките очите.” Отговорите се изричат три пъти, както при всяка магия. Понякога, когато мишките заплашват да се превърнат в бедствие, се изпълнява обичаят “мишкина сватби. Две жени с еднакви имена, при това единствени в селището, взимат две мишки – мъжка и женска, – поставят ги в кошница и цялото село отива на сватбена процесия, в която има “кумове”, “девери” и всички познати сватбени персонажи, с музика ги изнасят извън селището. Пускат ги в реката, изпращат ги да се “женят” надалече. След тържествения ритуал, разбира се, се редят трапези.

В някои краища на България на този ден се приготвя обредна пита за мишките като преди да се изпече се „нашарва“ с лапата на котката. Намазва се с мед и се изяжда от стопаните за да „не ядът мишките хляба на хората“. В други пък са правели т.н „мишкини сватби“ като ритуално две жени улавяли женска и мъжка мишка, пременяли ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в една кошница, която оставяли далеч от селото.

По публикацията работи: Велислава Велева