Специалисти посочват кои хора следва да се въздържат от употреба на джинджифил

Безспорно джинджифилът е средство за справяне с много здравословни проблеми. Коренът на това растение се използва при простуда, артрит и артроза, проблеми със стомашно-чревния тракт и др. Но все пак той е противопоказен за някои хора

Това толкова популярно и широко използвано растение, по-точно коренът от него, действително оказва положително и в много случаи лечебно въздействие при редица здравословни проблеми. Дълъг е списъкът на неговите лечебни въздействия. Чай от джинджифил помага при простуда. Особено полезен е при артрит и артроза. Влияе положително на стомашно-чревния тракт, но специално в това отношение не бива да се прекалява, пише zdrave.to.

В частност стимулира чревната функция и ускорява отделянето на газове от организма. Джинджифилът ускорява обмяната на веществата, изработва ферменти, разтварящи мазнините, т.е., бори се и с наднорменото тегло. Понижава холестерола и не позволява на мозъка да старее (това е доказано с изследване).

Препоръчва се при понижен имунитет. В умерени количества е полезен за възрастните хора. Още повече, че с успех се използва в кулинарията, добавя се в салати, ястия и прочее. Най-полезен е пресният джинджифил, но се оказва, че може да се приема и маринован.

Но някои хора действително не следва да използват джинджифил, обясняват специалисти:

• В големи дози той е противопоказен при заболявания на сърдечносъдовата система. Кореноплодното растение може да се превърне в причина за рязко покачване на кръвното налягане.

• Въпреки, че разрежда кръвта, което е полезно като профилактика на тромбоза и повишаване тонуса на съдовете, следва да сте внимателни и в това отношение, като не бива да комбинирате джинджифила с аптечни препарати за разреждане на кръвта. В противен случай има риск от кръвоизливи. Това е особено важно за жените в напреднала бременност.

• Накрая, страдащите от бъбречно-каменна болест следва да ограничат приема на джинджифил в менюто си, тъй като в неговия състав има оксалати. А те могат да провокират образуването на оксалатни камъни в бъбреците.

По публикацията работи: Пламена Сутева